Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Почти. — Лекси размърда палците си и почувства, че цялото тяло я боли. — Но е приятно. Невероятно приятно! — Тя се долепи до него и за своя изненада усети, че той потрепна.

— Толкова бързо? — Не можа да сдържи смеха си. Явно му въздействам, помисли си тя с не малко женска гордост. — Знаех, че си пасваме, но не чак толкова.

Доволна, се отпусна до него и вдиша дълбоко уханието на мъжко тяло и секс, което изпълваше стаята. Куп я взе в обятията си, слабините му потръпваха до гърба й, но явно онази част от него и мозъкът му не бяха на една вълна, защото крайниците му натежаха, а дишането му стана дълбоко.

След няколко минути тя разбра, че е заспал.

Значи е от мъжете, на които сексът им действа успокояващо, помисли си тя. Не и на нея. Сексът я наелектризираше. Лежеше, вперила поглед в тавана, и реши, че има нужда да изразходва излишната енергия.

Стана и се зачуди дали да не си тръгне, но веднага се отказа. Нямаше причина да мисли, че Куп не би искал да я види, когато се събуди. Погледна към леглото, където той се беше опънал върху завивките. Загорялото му тяло се открояваше върху белите чаршафи и тя едва овладя желанието си.

Беше толкова красив, всеотдаен, страстен и нежен. Не, помисли си Лекси, заслушана в ритмичното му дишане, нямаше да си тръгне, защото още не бе приключила с него.

Вместо блузата и панталонките, тя облече бельото си и надяна неговата фланелка, която стигна до средата на бедрата й. Отиде в другата стая. Дръпна от рафта книгата „Улицата“ — публикувания му криминален роман, настани се на дивана и се захвана за работа. За съжаление, компютърът й нямаше достъп до интернет, защото не знаеше паролата.

Лаптопът му лежеше на масата, където го бе оставил, и беше сигурна, че не би имал нещо против да го ползва. От един бърз поглед разбра, че сканирането продължава, така че нямаше да работи на него.

Забеляза стационарния компютър в ъгъла. Настани се на стола, доволна, че е тапициран с дамаска, а не с кожа. Едва докосна мишката и екранът светна.

— Чудесно — каза тя на глас.

Пред очите й се показа текст, озаглавен: „Бележки за пръстена“.

Лекси прехапа устна и се зачете. Това беше информация за известен бижутер Трифари, който отпечатвал марката си от вътрешната страна на пръстените. Продължи нататък и попадна на данни за известния „грабеж на бижутата Ланкастър“. Бил е извършен по време на официална вечеря навярно от вътрешни хора. Първоначално сред заподозрените били всички, присъствали в дома въпросната вечер, но след като полицията разпитала персонала, всички били освободени.

Заподозрени били група изключително опитни крадци, наети като помощен персонал за вечерята, включително шофьорът. Те изчезнали безследно. Случайно съвпадение, беше написал Куп. Дали шофьорът не е бил дядото на Лекси?

И точно тогава друг въпрос от края на страницата привлече вниманието й. Действителен случай или измислена история — кое ще направи големия удар?

Загриза я съмнение за предателство.

По дяволите, няма да спи. Лекси се втурна в спалнята, светна нощната лампа, грабна възглавницата и я запокити по Куп.

— Какво по…? — Той скочи. — Какво става?

Лекси сложи ръце на хълбоците си и го прониза с поглед.

— Става това, че си решил да градиш кариера на гърба на семейството ми или поне да го ползваш като трамплин към новия си бестселър! — Тя едва преглъщаше сълзите си, които винаги напираха в изблици на заслепяващ гняв.

Нямаше да допусне да бъде баламосвана от атлетичното му тяло, нито от изкусителната му сънена физиономия, нито от невероятния секс, който бяха правили. Как можа да си помисли, че може да се довери на този мъж!

— Е, казвай! — настоя Лекси.

Куп се опита да осъзнае какво го пита. В един миг спи до него, а в следващия му стоварва възглавницата по главата, нахвърля му се с обвинения и иска обяснения.

Нямаше и сянка от сговорчивата чувствена жена, която бе споделила леглото му.

Той покри голото си тяло не защото се притесняваше, а защото си помисли, че гневът й я прави още по-секси, но се съмняваше, че тя би оценила доказателството за неговите чувства.

— Как точно стигна до тези изводи? — попита той.

— Не можах да спя и реших да поработя по сайта ти. Моят лаптоп няма връзка с интернет, а твоят още се сканира, затова реших да използвам другия ти компютър.

Той нададе продължителен стон. Не би могъл да я обвини в шпиониране, тъй като бе оставил всичко на екрана.

— Ако се успокоиш, мога да обясня.