Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Пак седна и изписка:

— Студено е!

— Не за дълго — обеща й той и без да чака нито миг, плъзна пръсти между краката й и коленичи, за да я стопли с устни.

При първия му допир тя се наведе назад и удари главата си в шкафа.

— Добре ли си? — попита той.

— Да, само не спирай — отговори задъхано тя.

— В никакъв случай. — Повдигна краката й и ги подпря на раменете си, за да си осигури пълен достъп.

За миг се зачуди дали ще се отдръпне. Но тя се отпусна без съпротива.

Отдаде му се изцяло и той не искаше да я разочарова. Езикът му се плъзна. Тя изстена и се изви към него. Проникна в нея, а тя го привлече още по-дълбоко.

Боже, толкова страстна, нежна и невероятно чувствена жена, мислеше си той, докато устните му търсеха зърното й. Знаеше, че това щеше да я прати в небесата. Дишаше на пресекулки, простенваше и той разбра, че кулминацията наближава.

За съжаление, по дяволите, и при него бе така.

Продължи със силни тласъци, докато я докара до бурен оргазъм, който го остави без дъх. Изчака я да свърши и внимателно пусна краката й.

Лекси с усилие повдигна натежалите си клепки и се озова лице в лице с мъжа, който току-що й бе доставил най-неописуемото удоволствие.

— Боже…

— Невероятна си!

Лицето й пламтеше. Не й липсваше опит, но никога досега… в кухнята… и толкова освободена.

Докато се чудеше има ли причина да се притеснява, той хвана лицето й в ръце и с дълбока целувка я накара да забрави тревогите си. Устните му й показаха каква наслада бе изпитал и той.

— Защо не се преместим в спалнята? — предложи той, сякаш прочел мислите й.

Тя кимна.

Неочаквано я грабна на ръце.

— Мога и сама — почувства се длъжна да уточни тя.

Той я целуна по челото.

— Така е по-бързо.

Защо пък не? Прегърна го през врата и продължи да гризва ухото му, вдишвайки уханието му на мъж, което отново я възбуди.

Положи я на леглото. Тя се намести върху възглавниците, а той продължи да съблича дрехите си, нетърпелив да усети допира на кожата й до тялото си. Лекси отмести поглед само докато свали каквото бе останало по нея.

Когато той се плъзна по матрака, Лекси вече бе готова — лежеше подпряна на лакти, за да го види в пълния му блясък. И не остана разочарована. За репортер, който прекарва времето си зад бюрото, беше много добре сложен. Изкушаваше се да го докосне по загорялото мускулесто тяло.

Прокара пръст по средата на гърдите му, като лекичко го драскаше, вперила поглед в очите му. Когато стигна целта си, с удивление забеляза как тя трепна и се втвърди пред погледа й.

Той я гледаше стръвно и безмълвно я остави да докосва и проучва твърдата му кадифено гладка възбуда. Усети как нараства в ръката й и простена дълбоко, дрезгаво от удоволствие.

Лекси се усмихна и продължи да движи ръката си. Нещо у него я подтикваше да води играта и да се освободи от притеснението си. Предизвикваше я да бъде дръзка и да се държи нетипично за себе си.

Чак сега си даде сметка, че преди бе определяла поведението си в леглото спрямо мъжа. Дрю, най-продължителната й връзка, се бе превърнал в нейна мярка за поведение и за следващите. Не че бяха много, но в нито една от тях не се бе разкрила докрай. Бе се въздържала от страх, че също като Дрю не биха харесали — за обич въобще и не говорим — истинската й същност. Затова винаги бе потискала действията си.

— Направо ме убиваш — каза Куп с напрегнат, страстен тон.

Лекси погледна надолу. Палецът й се плъзгаше по върха на пениса му, размазвайки напиращата лъскава влага. С Куп задръжките падаха и това я изпълваше с наслада.

Усмихна му се.

— Няма да ти позволя да умреш точно сега. Имаме още толкова много работа — измърка тя.

Куп пусна ръце зад врата й и я дръпна за дълга, гореща целувка. После свали очилата й.

— Много ми харесваш с тях, но трябва да ги махна. Може да се счупят.

Харесва очилата й?! Сърцето й се разтопи. Това бе едно от нещата, които Дрю все искаше да промени. Поредният провал да отговори на нечии надежди, мечти или очаквания. Постоянно й бе натяквал, че трябва да се подложи на операция с лазер, пренебрегвайки страха й. Единствената му грижа бе да престане да носи тези „проклети неща“, както ги наричаше. За него бяха голям проблем.

— Къде потъна? — Куп я докосна по главата.

— Никъде. — Това бе обещание към него и към самата себе си. Запрати всички и всичко от миналото си там, където им бе мястото.

Куп я погледна несигурно, преди да се обърне, за да постави очилата на нощното шкафче.