Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Вярваш или не, така е. Тя и Силвия постоянно висят пред компютъра. Когато съм вкъщи, едвам се справя и въпреки това все е наведена над него. И нещо си шушукат — много повече от обикновено.

Тя му подаде чиниите, за да ги сложи в миялната.

— Не съм изненадан.

Лекси се поколеба.

— Защо? — попита тя и го погледна в очите.

— Отново сме във водещите заглавия. — Разказа й за снимката и я изчака сама да си направи изводите.

— Целуваме се — зачуди се тя и по страните й изби чаровна червенина. — Това трябва да е станало, когато бяхме тук сами или… у баба ми. Ще я удуша! — Лекси повиши глас.

Не биваше да се смее, но не можа да се въздържи.

— Хайде, признай, че е смешно! Баба ти си я бива!

Лекси поклати глава.

— Кара ме да я уча да работи на компютъра, а щрака снимки с телефона си и ги праща по имейла като истински спец!

Той отново се закиска.

— Поне се занимава с нещо.

Лекси завъртя очи.

— Май има нужда от една лекция как да си гледа нейната работа и да стои настрана от личния ми живот — каза ядосано тя.

— Не й се нахвърляй. — Този път Куп сдържа смеха си.

— Може би трябва да й се обадя още сега — тя погледна към телефона на плота.

— Или може би трябва да изчакаш да се успокоиш?

Лекси започна да движи устни, сякаш брои до десет.

— Прав си — каза най-сетне тя. — Ще говоря с нея утре. Между другото, знаеш ли, че телефонният ти секретар мига? — Тя посочи с глава към устройството.

Не бе забелязал. Просто вниманието му бе прекалено ангажирано с Лекси.

— Трябва да съм забравил да го проверя. Явно бях прекалено зает да те наблюдавам — каза той с надеждата да я разсее от неприятностите с баба й.

Мина пред нея и се пресегна да натисне бутона на телефонния секретар. Ръката му съвсем леко и не толкова случайно се допря до гръдта й под леката памучна риза.

Тя се сепна и пое дъх.

Мисията изпълнена, помисли си той, доволен от смаяния й поглед, в който зърна взаимност и копнеж.

По време на вечерята се постара да не мисли за секс с Лекси, вместо това се съсредоточи да научи повече за нея и просто да се забавлява. Но вече потисканото желание бе изплувало на повърхността и той едвам сдържаше страстта си.

Внезапно мъжки глас долетя от телефонния секретар и прекъсна трепетния момент.

„Отново се обажда Рики Бърнет — каза дрезгавият глас. — Реши ли да върнеш пръстена? Ще ти се отплатя в брой, че спаси дъщеря ми. Ще ме намериш почти винаги в магазина, така че отбий се някога. Пръстенът има сантиментална стойност за мен и си го искам обратно!“

— Не му обръщай внимание — намръщи се Куп.

— Попита те дали не си променил мнението си — отбеляза Лекси. — Обаждал ли се е и друг път?

— Само веднъж. Очевидно съм му отказал.

Лекси присви поглед. Близостта му разбъркваше мислите й. Подпряла гръб на плота, а едрото му тяло стоеше пред нея и не й даваше възможност да мръдне. Не че искаше. Цялото й същество пулсираше в очакване на целувката, която беше сигурна, че ще получи, преди съобщението на Рики Бърнет да ги прекъсне.

Въпреки това тя нямаше намерение да позволи на сексуалното привличане да замъглява съзнанието й.

— Кога беше това?

— В деня, когато се срещнахме в бара на баща ми. И преди да се поддадеш на гнева, да знаеш, че не съм искал да го крия от теб. Тогава едва те познавах. Бях го забравил, докато не разбиха жилището ми, а после ни връхлетя ураганът Шарлът — побърза да се защити той.

— Значи това беше преди обира?

— Да, и това го прави заподозрян номер едно, тъй като очевидно не е могъл да знае, че пръстенът е в джоба ми, когато се обади първия път и поиска да му го върна. Може би, след като му отказах, е решил да си го вземе сам.

— И като не го е намерил тук, е взел лаптопа… Защо ли? — зачуди се тя на глас.

— За да изглежда като обикновен обир, предполагам — отговори Куп.

— Но защо го връща?

Той сви рамене.

— Не мога да разбера. Това не ми се връзва.

Тя сви устни, ровейки в съзнанието си за мотив, който не откриваше. И как можеше, когато стегнатите бедра на Куп се опираха в нейните и я притискаха към плота… Това я възбуждаше и отклоняваше вниманието й от темата.

— Какво казаха от полицията по този повод? — успя да попита Лекси.

— Не им съобщих. Поне не още. — Той се притисна към нея и тя почувства възбудата му с корема си. Погледът му потъмня и й подсказа, че действията му са съвсем преднамерени.

Лекси преглътна с усилие.

— Защо не?

Той подпря ръка на плота зад нея.