Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Леко съм облечена и ми е добре.

Бабата на Лекси не поддържаше температури като в хладилник, така че бе свикнала.

— Да ти предложа нещо студено за пиене? — попита Сара.

— Не, благодаря.

— Тогава просто се настанявай.

Така и направи в удобния на вид стол, който домакинята й посочи.

Сара избра канапето отсреща.

— Съжалявам, че бях толкова груба онзи ден. След две поредни смени се чувствах доста изтощена.

— Не беше груба изобщо — излъга Лекси.

— Лъжкиня.

— Извинявай, ако те задържам — отново каза Лекси.

Сара поклати глава.

— Не се притеснявай. Приятелите на Куп са и мои приятели. Освен ако не си наистина от онези женички от блога, които се опитват да завлекат човека и пръстена му в свещен съюз — уточни тя, приведена напред, явно решена да го отбранява.

Вместо да се почувства застрашена, Лекси се разсмя.

— Боже, не! Нищо подобно!

Сара видимо се успокои и отпусна повдигнатите си рамене.

— Тогава можеш да останеш колкото си искаш. Просто трябва да съм сигурна, че Куп няма да се обвърже неподходящо.

Лекси и Куп не бяха сериозно обвързани, но реши, че не е нужно да се доверява на Сара.

А тя опъна голите си крака на дивана.

— Заслужава нещо по-добро от някоя женска, тръгнала на лов.

Лекси кимна.

— Съгласна. — Куп наистина заслужаваше нещо качествено и истинско.

— Докато споделяме мнението, че Куп не е момче, с което можеш да си играеш и да зарежеш, ще се разбираме.

Лекси се намести, изпъна рамене и погледна Сара в очите. С тази жена щяха да си дойдат на думата.

— Много си загрижена за човек, който ти е просто приятел.

Сара замълча, явно за да преглътне намека. После за първи път пусна една усмивка за изненада на Лекси.

— Чувстваш се заплашена от мен!

Лекси реши да не коментира.

Сякаш ледът между тях се стопи и изведнъж веселият смях на Сара изпълни стаята.

— Няма причина да се притесняваш. Просто предпазвам близките си. Дори приятелите — подчерта тя. — Познавам доста добре Куп. За разлика от мен той не обича кратките връзки — отправи тя поредното предупреждение към Лекси. — По-стабилен човек е.

— Какво имаш против обвързването?

— Ще обясня. Всеки ден се сблъсквам с опасности и съм една от многото полицаи с провалени бракове заради напрежението на професията. Не искам да повтарям стари грешки. А Куп обича моногамните връзки — една жена, един мъж. Обвързани. — И Сара потръпна при тази мисъл.

— Някак не си представям, че Куп би одобрил да ми доверяваш тайните му. — Лекси здраво стисна ръце в скута си, решена да не изпуска нервите си под този изпитателен поглед.

— Може би е така, но някой трябва да се погрижи за този мъж.

Сара определено се бе назначила за негов ангел пазител. Въпреки че беше доста пряма и направо грубичка, Лекси не можеше да не уважи откровеността й. Добри, истински приятели — такива, които те разбират — се намираха трудно и тя се радваше за Куп.

Макар да не й хареса онова, което Сара й разкри.

Точно когато Лекси бе успяла да убеди себе си, че с Куп ще се наслаждават на флирта си, докато имат общи интереси — пръстена и уебсайта, получи предупреждение да не се увлича, ако не е готова да се обвърже.

Силно почукване на вратата на Сара прекрати разговора им, но не и мислите на Лекси.

Куп се надяваше, че Лекси обича китайската кухня. На път за вкъщи се бе отбил в любимия си ресторант. Чудеше се какво би й харесало и затова си тръгна с огромен кафяв плик като за цяла армия. Поне щяха да имат избор.

Планът му бе тази вечер да смеси удоволствие с работа. Още изпитваше неудобство заради новите си разкрития, но реши да не й казва, докато не намери начин да омекоти удара.

Когато се прибра, беше навит като пружина и готов вечерта да започне. Но Лекси не беше в апартамента му, както очакваше, и се наложи да поговори със съседката си, преди да останат сами. А Сара, доколкото я познаваше, се беше настроила за сладки приказки.

Изчака я да си поеме дъх и като хвана Лекси за ръката, успя да каже:

— Наистина трябва да вървим.

— Закъснявате за резервацията? — поинтересува се Сара.

— Всъщност донесох вечеря за вкъщи.

— Наистина ли? — учуди се Лекси.

Той я погледна в очите и кимна.

— Точно така. И умирам от глад.

Погледна я, облечена в широка блузка и къси бели панталонки, от които се подаваха дългите й загорели от слънцето крака, и си помисли, че умира и за още нещо, освен храната. Двете им целувки бяха изострили апетита му, притесняваха нощите му и никак не му бяха достатъчни.