Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Ако си сигурна, че не те затруднява…

Лекси дръпна баба си, за да я прегърне.

— Благодаря за вечерята, госпожо… всъщност Шарлът. Храната беше много вкусна, но компанията беше много по-приятна. — Куп целуна ръката на Шарлът.

Този галантен жест предизвика тръпки по гърба на Лекси. Въпреки усета си към хората, тя се чувстваше объркана от този следобед. От изгарящата целува до отдръпването му по обед, после изненадващото му желание да дойде на вечеря — след всичко това не знаеше какво да мисли.

Беше му партньор в разследването — поне това бе сигурно. А дали имаше нещо романтично — трудно бе да се каже. През по-голямата част от вечерта се постара да потиска емоциите си. Въпреки това, щом баба й излезе и останаха сами, всяка частица от тялото й закопня за този мъж. Той я проучваше с проницателните си сини очи и й се прииска да се разтопи в прегръдката му.

Вместо това тя скръсти ръце на гърдите си.

— Е, дотук бяхме с убеждаването, че не сме сгодени.

— Опитах! Но тя е толкова упорита. Напомня ми на друг мой познат. — На лицето му заигра закачливо изражение. — Имах намерение да се боря докрай, но като спомена проблемите със здравето, реших да не я тревожа.

Да му се не види! Защо трябваше да е толкова секси, чувствен, грижовен, пък и е имал проблеми с жени, които обичат да пътуват? Това я подсети за другото, което я глождеше.

— Значи бивша жена, а? — подхвана тя.

— Не че исках да крия нещо от теб. Практически това е едва втората ни среща. — Той пресегна ръка и я дръпна към себе си, така че телата им се прилепиха.

Прегърна я през кръста и я погледна в очите.

— Много сме различни.

Тя кимна.

— Че кой бяга от разнообразието в живота?!

Той замълча, приковал поглед в нея, докато тя не почувства страстта му със стомаха си.

— Скоро ли ще отлетиш? — попита той.

Тя поклати глава.

— Чак след рождения ден на баба ми в края на месеца.

Освен това още не бе решила накъде да тръгне. Но сега се намираше точно където искаше.

— Въпросът е — можеш ли да приемеш това? — Тя обви ръце около врата му. — Защото ако можеш, дотогава съм твоя.

Той побърза да й отговори с целувка по устните, невероятно страстна и като че ли прекалено кратка. Не беше дълбока целувка, но нежното докосване я зашемети.

— Приемам това за „да“ — промърмори тя.

— Това е „да“. Но сега си тръгвам, преди да съм направил нещо изключително неприлично в гостната на баба ти — каза той с игриво пламъче в погледа.

— Не бих имала нищо против.

— Нито пък аз — прошепна той. — През следващите няколко дни ще съм много зает, но какво ще кажеш да наминеш към нас петък вечер в осем?

— За работа или за забавление? — подкачи го тя, докато го съпровождаше до вратата.

Той се усмихна.

— Ако имаш късмет, може би по малко и от двете.

Купър се прибра, за да почисти апартамента си. Мозъкът му гъмжеше от идеи и бе готов да се залови за писане. Общуването с Лекси и баба й го ободри. Вместо да си легне, той седна пред компютъра на бюрото, който, за щастие, крадецът беше оставил, и се зае с работа.

Отдели доста време да нахвърля история за кражбата на ценен пръстен от семеен шофьор. После отдели още един час да проучи информацията за бижутата и семейство Ланкастър, от които беше откраднат пръстенът.

Ланкастър.

Името, което Лекси си спомни. Стомахът му се сви, но той продължи да се рови, докато не попадна на информация за кражбата у семейство Ланкастър, от която разбра, че всички присъстващи на тържеството били разпитани от полицията и по-късно освободени. С изключение на временно наетия персонал, сред който и шофьорът, нает само за тържеството да докарва и откарва гостите.

Вратът и раменете го заболяха. Стана и се протегна. Но не толкова заради физическия дискомфорт. Възможно ли бе всички прилики да са просто съвпадение? Или дядото на Лекси щеше да излезе крадец в крайна сметка?

Куп поклати глава, защото осъзна, че не би могъл да й го каже, преди да е проучил добре случая. Вероятно баща му можеше да му осигури достъп до досиетата с неразгадани случаи и да попадне на нещо, пропуснато от полицията. Нещо, оневиняващо дядо й.

Куп погледна часовника си и се изненада. Бяха отлетели три часа. Не можеше да си спомни откога не бе потъвал така в писане и разследване. Съзнаваше, че трябва да благодари на Лекси, че е пробудила музата му, което го караше да се чувства още по-виновен за възможния резултат от разследването.

Куп изстена и се запъти към леглото. Трябваше да е в редакцията на вестника рано сутринта и имаше нужда да се наспи.