Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Само тяхното мнение има значение — Шарлът подкрепи Лекси.

— Живеят на около четирийсет минути оттук, но всъщност разстоянието между нас е много по-голямо. Виждам ги веднъж месечно. Може ли да сменим темата? — попита Лекси.

Куп погледна в чинията си и осъзна, че я е опразнил, докато е слушал.

— Пуйката ви е много вкусна. Благодаря — каза той.

Шарлът грейна.

— Пак заповядай! Сега да се върнем на нашата си приказка. Ако ще ти поверявам бъдещето на внучката си, трябва да знам всичко за теб. Нещо, за което да не си споделил?

Това беше моментът да напомни на Шарлът, че те действително не бяха сгодени, но при информацията за здравето й той реши да не я разстройва. Какво лошо имаше да я остави да си държи на своето? Двамата с Лекси знаеха истината, а Шарлът по-скоро се забавляваше, отколкото се връзваше на думите им.

Тъкмо се канеше да отговори, че няма никакви тайни, когато осъзна, че не бе казал нещо на Лекси. И тъй като бяха започнали да споделят, той реши, че може да го направи сега.

— Да — една бивша съпруга.

Лекси се покашля, после го погледна от упор, явно заинтригувана от информацията.

Шарлът подпря брадичка на ръката си.

— Казвай!

— Давай — измрънка Лекси.

— Защо ли някоя жена би те изпуснала да станеш бивш? — Шарлът гледаше целенасочено внучката си.

— Беше стюардеса и пътуването означаваше всичко за нея — отговори той, избягвайки погледа на Лекси.

Шарлът се присламчи по-близо.

— А тя защо се превърна в бивша?

Лекси изстена.

— Напусна ме заради неин колега. — С това признание Куп приключи собствената си инквизиция. — Време е за смяна на местата, госпожо Дейвис.

— Шарлът, нали се разбрахме?

Той се ухили.

— Шарлът. Кажете ми за колието, което е на врата ви. Това, което е в комплект с пръстена ми.

Колко е хлъзгав Куп! Пуска бомбата, после очаква всички да сменят темата, помисли си Лекси. Е, така да бъде. Тя също искаше да научи повече за колието, но нямаше да остави току-така и въпроса за бившата му съпруга.

Стюардеса прелюбодейка, помисли си тя притеснена. Какво чудно имаше, че не възприема начина на живот на Лекси.

— Колието? — Куп подкани Шарлът и върна мислите на Лекси към въпроса.

— Бяхме женени почти три години, синът ми беше на годинка, когато съпругът ми го подари — започна Шарлът със замечтан тон.

— Каза ли откъде го е взел, бабо?

Погледът на Шарлът се плъзна към снимката на съпруга й Хенри Дейвис във военна униформа, която държеше на масата до любимия си стол.

— Беше го получил за свършена работа. Вижте, преди мобилизацията за войната в Корея той беше шофьор в едно заможно семейство, но ги сполетяха тежки времена. Дядо ти, мир на праха му, приел това бижу вместо пари. — Тя опипа с любов колието около врата си.

— Случайно да знаеш името на семейството, което му го е дало? — попита Куп.

Лекси не се бе сетила за това. Репортерът си е репортер.

— Не, за бога. Паметта ми вече не е така добра.

Лекси смръщи вежди. Баба й си беше все така с акъла и фантастично си спомняше повечето неща.

Ненадейно в съзнанието на Лекси изплува далечен спомен.

— Веднъж Силвия спомена, че дядо е бил шофьор у семейство Ланкастър. Спомняш ли си, че фалираха? Те притежаваха много имоти в града и новината се разчу. — Тя погледна баба си.

Шарлът поклати глава.

— Не, въобще не си спомням такова нещо — заяви тя и се обърна към Куп: — Ами собственичката на магазина, която ти даде пръстена? Каза ли нещо за произхода му? — подхвана Шарлът.

Лекси вече бе задала на Куп същия въпрос.

Той поклати глава.

— Нищо не каза.

И тъй като се бяха споразумели да не споменават, че бижуто е крадено, той спря дотам.

— А има ли някаква възможност да видя пръстена? Не знаех за съществуването му, но тъй като вече знам… — Шарлът се обърна към Куп с умолителен поглед.

— В трезор е.

Тя въздъхна разочаровано.

— Е, може би някой ден… — подхвърли той.

На Лекси й се стори, че се опитва да се измъкне от баба й, но явно си беше направил криво сметката, защото без предупреждение Шарлът обви ръце около кръста му.

— О, благодаря ти! — възкликна тя.

Той притеснено я потупа по гърба, изпращайки сигнал за помощ към Лекси.

— Добре, добре, бабо. Сега пусни Куп. Време е да си тръгва.

Шарлът се отлепи от него.

— Защо не си полегнеш — предложи Лекси, все още разтревожена от новината за високия холестерол и кръвното налягане на баба си. — Аз ще изпратя Куп и ще почистя.