Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

По-нататък бе обяснено, че Куп е бил забелязан да влиза в сградата, където живее бабата на уебдизайнера Лекси Дейвис, което подсказваше, че вече се е представил на семейството. Всичко беше истина. Освен инсинуациите, че Лекси и Куп са сгодени и се стягат скоро за сватба.

Изведнъж Куп изпита съчувствие към знаменитостите, които бяха преследвани и безмилостно компрометирани от медиите. Вече гледаше по друг начин на тяхното негодувание. Беше предпочел отразяването на престъпления пред лукса, блясъка и лицемерието.

— Направи ми услуга — предложи Куп на Крис. — Не вярвай на всичко, което четеш, специално в тази рубрика. Приятно гледане на мача и поздрави Младши от мен. — Куп повдигна тежката кутия и тръгна към асансьора, за да се качи в стаята си.

На бюрото си отвори пакета и смаян откри вътре лаптопа си, добре увит в анкерпласт.

— Виж ти!

Не го докосна, а незабавно повика полицаите с надеждата, че може да открият следа от извършителя. Сара не остана учудена. Дежурният офицер обеща да изпрати някого, макар да се съмняваше, че ще открият нещо, след като пратката е била опакована в пощата и е преминала през бог знае колко ръце.

Когато огледът приключи, той седна да довърши статията си, но осъзна, че няма да успее да се върне навреме до жилището си, за да посрещне Лекси.

Не можа да се свърже с нея по телефона и се обади на Сара, за да я помоли да й отвори с резервния ключ. Мисълта за среща между Сара и Лекси го притесняваше. В работата си Сара умееше да мълчи, но извън нея беше друг случай. Представи си какви щеше да ги наприказва. За съжаление, сроковете го притискаха и Куп нямаше избор.

Лекси прекара сутринта на телефона с Клодия, за да обсъдят идеите за сайтовете на „Хот Зоун“ и „Атлетс Онли“. След обяд обмисли някои варианти за авторската страница на Куп, но началната страница доста я измъчи. Заради оскъдната информация за самия него и работата му й се изплъзваше основната идея на сайта.

Трябваше да се потопи в неговия свят — нещо, което очакваше с нетърпение да се случи вечерта. Нямаше да го върти на шиш, но трябваше да научи повече за писателя и творчеството му и за човека, който стоеше зад всичко това.

Лекси пристигна в дома му навреме, но откри, че го няма. За момент й прималя. Дали беше забравил? Не се бяха чували тази седмица — нямаше причина. Едва сдържаща разочарованието си, тя почука на вратата за последен път.

Сара подаде глава от своя апартамент, сякаш я беше чакала.

— Ще се забави и ме помоли да ти отворя.

— Благодаря — отговори Лекси с облекчение, че не беше забравил.

— Каза, че ти е звънял, но не си вдигала, затова звънна на мен.

Лекси смръщи вежди и измъкна мобилния си телефон от голямата си делова чанта, в която носеше лични вещи, малкия си лаптоп и тефтер. Погледна екрана и натисна няколко бутона под любопитния поглед на Сара.

— Изключен — обясни Лекси. — Сигурно съм забравила да го заредя. Случва се, когато съм много заета. — Всъщност случваше се много по-често, отколкото й се искаше да признае.

Сара кимна.

— Интересно, и Куп е същият. Като потъне в писане, забравя кое време е. Откровено казано, изненадана съм, че си е спомнил за тази среща. Явно е важна за него.

Лекси не беше от хората, които загубват ума и дума, но прямотата на тази жена я срази.

— Ами, защо не влезеш да го почакаш, докато се върне? — предложи й Сара.

— Благодаря, не искам да те безпокоя. А и нямам нищо против да почакам сама.

Сара махна с ръка.

— Не ме безпокоиш. Днес съм в почивка.

— Тогава, защо не? — Не искаше да обижда приятелка и съседка на Куп.

Лекси влезе и се заоглежда. Апартаментът на Сара разкриваше истинската същност на жената в униформа, която не забеляза при първата им среща. В интериора преобладаваха дантели и драперии и Лекси остана поразена от романтичния вкус на Сара. Дрехите, с които бе облечена — лека пола и бюстие, разкриващи съблазнителни форми, трябваше да й подскажат това от самото начало.

— Какво има? — попита Сара с изпитателния поглед на полицай.

Вероятно този поглед е сломявал много заподозрени, помисли си Лекси и въздъхна дълбоко.

— Няма нищо. Възхищавам се на обзавеждането. Изненадана съм. Трябва да призная, че имах друга представа за теб.

— Че съм някоя мъжкарана, а?

— Признавам се за виновна — разсмя се Лекси.

Сякаш за да изтрие всякакво съмнение, Сара дръпна дългата си руса коса назад и я вдигна кокетно нагоре.

— Климатикът ми нещо не охлажда както трябва. Обадих се на поддръжката и чакам да дойдат да го погледнат.