Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Тъй като не познаваше никого на бара, Лекси се настани на масата. Куп отиде да поръча и да поздрави хората, които познаваше. Присъстващите жени го наобиколиха, заговаряха го и провокираха интереса му. Правеше му чест, че не пренебрегна никоя от жените, но Лекси едва сдържаше ревността си.

Все пак реши, че ролята на чудовище не й подхожда, измъкна лаптопа си, за да нахвърля отделни думи, характеризиращи Куп и работата му, които да използва за сайта му. Все още искаше да прочете книгата, макар че усещането за сайта дойде някак естествено. Винаги започваше със схема за цветовете — направи няколко варианта, за да има избор.

— Пак си тук. Впечатлен съм. Значи брат ми не е успял да те уплаши. — Мат Купър дръпна един стол и седна при нея.

Тя се усмихна насила, защото още я беше яд на Куп.

— С брат ти имаме съвместна работа.

Мат повдигна едната си вежда. По изпитателния поглед заприлича на брат си, но не достатъчно, за да засенчи Куп на външен вид. Мат беше красив, но не така убийствено като Куп. Поне такова бе предубеденото мнение на Лекси.

— Съвместна или интимна работа? — попита той.

Лекси завъртя очи.

— Май братята Купър все задават въпроси.

— В кръвта ни е — ухили се Мат. — Е?

Лекси разбра, че той няма да се откаже, докато не получи откровен отговор.

— И двете. Но точно сега работя върху уебсайта му. — Нямаше никакво намерение да му разкрива каквото и да било за пръстена. Това си беше работа на Куп, не нейна.

— За какво му е притрябвал уебсайт? — попита Мат, явно объркан.

— Той е публикуван автор. А авторите се нуждаят от уебсайтове. Не е ли ясно? — зачуди се тя.

Мат облещи очи и се изсмя.

— Стига бе! Писането му е само хоби. Той е криминален репортер. Това работи.

Ако Мат вярваше в това, значи изобщо не познаваше брат си. Знаеше, че трябва да си замълчи, но не можа.

— Чел ли си книгата му?

Можеше да е и по-остра.

— Не съм много по четеното. — Мат сведе поглед към надрасканата дървена маса. Поне изглеждаше притеснен от липсата си на интерес.

— Купи ли си книга, за да го подкрепиш? — продължи Лекси.

Той се размърда от неудобство.

Явно не му беше приятно да го разпитват, помисли си доволна тя.

— Тиражът беше малък. Книгата трудно се намираше — най-после отговори той.

Задоволството й повехна.

— Не е много по братски. — Тя бръкна в голямата си чанта и измъкна книгата, която бе взела от апартамента на Куп.

— Ето, прочети я. — Тя бутна книгата в ръката му. Просто щеше да си вземе друга бройка.

За нейна изненада той избухна в смях.

— Разбирам защо брат ми те харесва. Красива, умна и лоялна.

— Май ти приличам на кученце!

— Нищо подобно. Стъпало — да кажем направо цяла стълба — по-нагоре от бившата му жена. Не го казвам от любезност.

Лекси не искаше да се впуска в разговори за стюардесата, бивша съпруга.

— Ще го броя за комплимент. — Надяваше се Мат да спре дотам.

Куп се появи в най-точния миг, помисли си Лекси.

— Да не ви прекъсвам? — попита той, а погледът му скачаше от Лекси към Мат.

Ядовитите пламъчета в очите му й подсказаха, че и той не е имунизиран от ревност.

— Просто правя компания на дамата. Вече е време да се прибирам при жена си. — Без да бърза, Мат стана от мястото си, потупа брат си по гърба, намигна на Лекси и се отдалечи със смях.

— Голям досадник — измрънка Куп. — Поръчах бургери, картофки и напитки. Надявам се нямаш нищо против.

Стомахът й изведнъж закъркори и тя се усмихна.

— Абсолютно не.

През следващите няколко минути, докато чакаха храната, Лекси и Куп обсъдиха общия тон, който трябваше да носи сайта. Погледнаха набързо цветовите комбинации, но светлината в бара не беше достатъчно добра, така че отложиха обсъждането за друг път.

После се насладиха на вечерята и междувременно обсъдиха това-онова, като избягваха темата за пръстена и баба й. Откриха, че имат еднакъв вкус за музика и филми.

С никой друг мъж не бе общувала така свободно, както с Куп, макар сексуалното напрежение да си оставаше между тях. Макар че още я беше яд на него, не можеше да отрече колко много го желаеше.

Той бутна чинията си напред и се облегна на стола.

— Натъпках се.

Тя се разсмя.

— Аз също. Баща ти прави вкусни бургери.

— Не забравяй да му го кажеш. — Изведнъж той посегна към телефона си, който вибрираше. Провери номера и вдигна.

— Куп на телефона. — Докато слушаше, приятното му изражение се промени за миг. — Идвам веднага — каза той и затвори.