Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Той се метна в леглото, докато лампите в съседната стая още светеха, защото знаеше, че тя ще се изкуши да дойде. Беше любопитен какво всъщност си мисли за неговите творчески способности. Защото Куп се ужасяваше от провал в тази най-важна сфера в живота си.

Куп се събуди и видя Лекси, подпряла глава на ръцете си, да съзерцава тавана. Утрото бе една от малкото възможности, когато можеше да я види без очила, и той се наслади на гледката, преди тя да усети, че е буден. Не прекарваше много време на открито и кожата й бе светла, почти порцеланова, със ситни лунички по носа и бузите.

Той се пресегна и прокара върха на пръста си по тясното й носле.

— Отдавна ли си будна?

— Не много отдавна. — Тя се усмихна и се завъртя настрани, като се подпря на едната си ръка.

— В колко си легна снощи?

— Скоро след теб, но ти вече здраво спеше.

Той кимна. Моментално се беше унесъл, изтощен от часовете на крак и вдишания пушек от палежа.

Тази сутрин все още усещаше ефекта.

— Защо си станала толкова рано?

— Шест часа са ми достатъчни.

В неговата професия работното време беше непредсказуемо, затова и той бе свикнал с по-малко сън.

— Е, ще ми кажеш ли как намираш книгата? — зададе той въпроса, който се въртеше в главата му, откакто бе отворил очи.

Тя лениво се усмихна.

— Не можах да я оставя.

Това го беше забелязал.

— И?

— Написал си страхотна книга, Куп. Така ме грабна интригата, героите са реалистични, напрежението — невероятно. Наистина се чете на един дъх!

Всичко, което каза, бе вярно, но дълбоко в тези нейни интелигентни очи той долови още нещо.

— Какво ми спестяваш? — попита той, чудейки се кога се превърна в мазохист.

В леглото си имаше красива жена, която му правеше комплименти за работата, а той ровеше за още нещо.

Тя седна с лице към него.

— Добре, ще ти кажа.

Той се облегна на таблата на леглото и се приготви да поеме критика, която едва ли щеше да му хареса, колкото и да искаше да я чуе.

— Долових проблем с обстановката — каза тя с явно колебание дали да продължи.

— Всичко е наред. Ще го преглътна. — Той махна с ръка. — Давай!

Тя облиза устни. Съзнанието му се опита да не обръща внимание на този жест, но тялото му не се подчиняваше и възбудата напираше.

— Ами просто… Добре, да вземем сцената в Източен Харлем, където ченгето търси главния заподозрян. Ние сме в мислите му, разбираме за силните му емоции и причините за тях. Но какво вижда той на улицата? — Тя оживено жестикулираше. — Можеше да е навсякъде другаде. Липсват цветовете, ароматите на мястото. Думите трябва да изскачат от страницата. Бил ли си някога там? — попита тя.

— Разбира се. — Източен Харлем бе на крачка от дома му. Беше описал личните си наблюдения.

— Тогава? Трябва да покажеш етническата пъстрота, уханията на различните националности, ароматите, долитащи от ресторантите. Ритъм на салса, долитащ през някой отворен прозорец. — Тя защрака с пръсти във въображаем ритъм. — Доловени думи на различни езици и хора от различни възрасти, изпълнили улиците. — Очите й проблясваха от плам и вълнение, докато го въвличаше в света, изграден от думите и енергията й.

Във въображението му изплува жива картина на Източен Харлем, почувства как се разхожда по улиците в душна нощ, попивайки усещанията, които тя му рисуваше.

Адреналин нахлу в тялото му и усети как тя го мотивира да пише, точно както след първата им вечер.

Той се наведе и докосната устните й прекалено бързо.

— За какво беше това? — попита тя с разширени зеници и хриптящ глас. — Не ти ли стигаше критиката?

— Отвори ми очите за някои неща. Знаеш ли, че току-що усетих всичко, което ми описваше?

— Наистина? — Тя кимна с глава и един кичур закачливо се спусна на лицето й.

— Ще ти върна услугата. — Той оправи косата й с една ръка.

Лекси се усмихна, готова да забрави за критиката заради докосването на ръцете му. Каквито и проблеми да заставаха между тях, не биха устояли на огъня, който двамата запалваха между чаршафите. Посегна към нея, но тя вече бе решила, че този път тя ще води играта. За баланс.

Закачи крака си на глезена му и като го използва за опора, се преметна отгоре му.

— Сега ще те изпитам — доволно каза той с дрезгав глас.

Очите му помътняха от желание.

— Мисля, че не ме разбра. Аз ще изпитам теб.

— Направи го! — И той й предостави великолепното си тяло.

Започна отгоре. Допря устни до неговите. Без да бърза, го опита с език, после го облиза, закачливо го гризна. Искаше да му предаде възбудата си.