Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Причерня му, като си помисли, че докато той се окопаваше и се радваше на връзката си с Лекси, тя планираше следващото си пътуване. И макар да знаеше, че това си е нейното любимо занимание, трябваше да признае, че му беше доста по-трудно, отколкото бе очаквал. Почувства се много наранен.

Как можеше жената, която му вдъхваше увереност в писането, да стои с единия крак през прага?

Отговорите нямаха значение.

Важна беше реалността.

Вече знаеше как се бе почувствала Лекси, когато бе намерила информацията за книгата му на компютъра. Мисълта, че тя потиска притеснението си, го жегна и го накара да се чувства безпомощен.

Беше готов на всичко, за да промени намерението й да замине.

Когато излезе от банята, Лекси усети, че тялото й още тръпнеше от ласките на Куп, и съжали за решението им да се захванат с работа, въпреки че знаеше колко е важно. Изсуши косата си и облече вчерашните си дрехи. Или се налагаше да си носи в чантата по някоя дреха за смяна, или да престане да преспива тук.

Двете възможности очевидно не бяха равностойни.

Влезе в спалнята, очаквайки да намери Куп на лаптопа. Вместо това на леглото беше само включеният й компютър, но от Куп нямаше следа.

— Куп? — Тя се отправи по тесния коридор към хола и кухнята, но и там го нямаше.

Объркана, Лекси се върна в спалнята и се разположи на матрака.

— Може да е отишъл за закуска — разсъждаваше тя на глас.

Но защо не й каза, че излиза?

Натисна няколко пъти бутона за интервал и екранът светна. Но не се появиха цветните схеми, а уебсайтът, който бе разглеждала по-рано: „Австралия през очите на местното население“.

Нищо чудно, че Куп бе офейкал.

Куп намери баща си у дома му. Той все още живееше в малката къща срещу Гранд Сентрал Паркуей, която бе споделял със съпругата си. Сутрешният му ритуал не се бе променил. Корнфлейкс и мляко, кафе и новините по телевизията.

Куп си наля една голяма чаша и се присъедини към баща си на кухненската маса.

— Е, какво те води насам толкова рано? — Облечен в изтъркани джинси и бяла тениска, Джак се облегна на стола и взе да изучава сина си.

— Трябва ми една услуга.

Баща му повдигна гъстите си вежди.

— Звучи интригуващо.

Куп го погледна изненадан.

— Как така? Още не съм ти казал каква.

— Забравяш, че съм ченге. Откривам интригата навсякъде — отговори той безизразно. — Освен това ти никога не молиш за услуги, така че трябва да имаш сериозна причина.

Куп повдигна рамене. Имаше право.

— Нали знаеш за пръстена, който избрах в бижутерския магазин?

— Дали знам за пръстена? — сухо попита той. — Полицаите регистрират обири всеки ден без фанфари, но моят син репортер се появява и не просто като герой, но и като най-известния ерген.

— Виждам, че се гордееш, татко. — Куп отпи голяма глътка кафе. Всъщност добре знаеше, че баща му се гордее как синът му се бе справил със ситуацията.

Джак пусна една усмивка.

— Та какво за пръстена? — попита той.

Куп остави чашата си на масата.

— Може да се окаже улика от неразкрит случай от 50-те години на миналия век. — Куп продължи да разказва подробности около обира, без да споменава за възможното участие на дядото на Лекси.

При споменаването на неразгадан случай очите на бащата му се ококориха.

— Каква е вероятността? — попита той притеснен. — А услугата?

— Вкарай ме в хранилището с досиетата за неразкритите случаи. Искам да се поразровя, да видим дали мога да подредя мозайката.

Джак кимна.

— Мисля, че мога да се обадя тук-там и да уредя това. Облечи си нещо старо. Няма да повярваш колко е мръсно. Архивът е в мазето на една стара сграда.

Куп направи физиономия.

— Звучи тайнствено.

Баща му се разсмя.

— А сега, като приключихме с деловите въпроси, да поговорим за личните работи. Разкажи ми за онази твоя прекрасна дама.

Куп замръзна. Нямаше желание да обсъжда Лекси с баща си.

— Не мисля, че можеш просто да станеш и да си тръгнеш.

Джак отиде до мивката, изплакна чашата си и я постави на сушилнята за съдове. Каква голяма промяна у мъжа, който винаги оставяше бъркотията да я оправя жена му, помисли си Куп, горд от постижението на баща си.

— Харесва ми. Огън момиче, а и умница. Трябва да я доведеш, когато в бара не е толкова натоварено. Искам да я опозная по-добре.

Куп изръмжа.

— Не бих се привързвал толкова към нея, ако бях на твое място. Прекалено много прилича на Ани.

— Вече те е мамила? — попита той, ядосан заради сина си.