Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

— И така — заминаваме за П. Специално разследване. Извършено е убийство на двама възрастни, чийто син е наш колега. Ние сме независими разследващи. Подробностите…

И отварям папката, в която ровя, откакто влязох тук… Разказвам, подавам протоколи от разпитите, показвам схеми и документи…

— Живели са на улица „Марица“, кооперация „Восток“. На шестия етаж. Апартаментът не е малък — към 120 квадрата, за двамата е бил голям. Синът им е живеел в другия край на града, в собствен апартамент. Колегата е женен, има две деца. Малко особен характер, казват…

И минавам към произшествието. Убийството е извършено през август — на 23, някъде следобеда, според медиците, открито е на следващия ден от съседите. Подавам им протоколите от разпитите на свидетелите…

Витанов, живеещ на същата площадка, домоуправител: „Синът им рядко идваше. А, когато беше тук, често се караха. Сградата е тухлена, но се чува като през панел. Все нещо за имоти се разправяха — направо като Гераците. Вчера, петък, не е идвал или не съм го видял. Но беше тихо. Привечер чух скимтенето на кучето им, позвънях, но никой не отвори. Рекох, че нещо е станало — не бяха много стари, ама…“

Колев: „Свестни хора бяха, макар че не сме говорили много. «Здравей!» — «Здрасти!», «Как си, що си»… Понякога обсъждахме мачове — старият си падаше по футбола…“

Кръстев: „Витанов ме извика, рече, че може да е припаднал старият, знаехме, че е с болно сърце. Как няма да е — оня, младият Герак, както му викат някои, все намръщен идваше. Вярно, аз дойдох по-късно тук, не го познавам добре, но съседите нали си разправят разни…“

Янчева: „Не съм общувала много с тях. Старата беше една важна, важна. Поздравяваше като мине покрай пейката ни, ама не спираше да поговори с нас, от голямото добрутро се чувстваше…“

Ангелова: „Ние с мъжа ми им викахме Гераци. Щото са като от оня роман — само за работата и пари мислеха. Не, не съм спирала да говоря с тях, ама то си личеше…“

Шанков: „Синът им е лош човек. Задържал братовчеда за дребна работа, обвинил го в какво ли не, а когато оня се възмутил и скочил, взел, че го набил. Прикриха всичко, намериха свидетели — милиционери, че уж братовчедът скочил да го бие, ама… Негова работа ще е това, я какъв е нервен…“

На глас прочетох протокола от огледа. Наистина — зверско убийство. Престъпниците — най-малко трима, според мнението на колегите, влезли вътре. По всяка вероятност им отворил старият Караджов — жена му била в леглото, по нощница. Убили го с кама — тънка, над 20 сантиметра дълга, с точен удар. Професионалист…

Жената била задушена с възглавница… Кучето имало три рани — изглежда оня с ножа е посягал, но не е успял да го убие. И затова престъпниците бързо се измъкнали, като оставили вратата не заключена…

Със сина им е разговарял негов колега. Наистина, в петък не бил ходил при родителите си, макар обикновено всеки ден да се отбивал. Управлението е на успоредната улица, близо, и той често ходел в дома на родителите си. Обикновено по обяд — хем хапвал, хем имало време за разговор…

В петък колегите от групата му били заети — подготвяли се за командировка до столицата, трябвало да се задържат опасни заподозрени. В събота го свалили от служебния автобус малко преди тръгването и го закарали до местопрестъплението…

Особен по характер — мълчалив, затворен, но колегите му са готови в огъня да стъпят за него. Да, набил братовчеда на Шанков — след като оня скочил срещу разпитващите го и се опитал да забие химикалка в окото на следователя. За което Караджов имал мъмрене с вписване, но всички знаели, че е формалност. Онзи, впрочем, бил задържан за опит за убийство — вече и делото минало, в затвора е. Арестуваният без санкция „бизнесмен“ е наистина в кавички — от мутра ставал все по-важна демократична фигура в града. А Караджов съвсем случайно попаднал на него — и то в деликатен момент. „Бизнесменът“ тъкмо опивал с квалитетен алкохол малолетна. При това дъщеря на известен в града лекар, приятел на полицая. Караджов се бил отбил в заведението за бързо хапване, чул детския гласец от съседното сепаре, станал, дръпнал завесата, видял сцената, изскърцал със зъби на двете охраняващи мутри, които го познали и се кротнали, а после извлякъл „бизнесмена“ за яката — в буквалния смисъл го влачел, подире им ситнело накриво вече пийналото лекомислено девойче. Последствия нямало за никого — освен шамарите, които получила „голямата“ дъщеря на лекаря от баща си. „Бизнесменът“ изкарал 24 часа в ареста, адвокатите го посъветвали да не изказва претенции, на Караджов шефовете обяснили, че нещата стават много сложни. Виден гражданин, само един свидетел — при това арестуван, останалите ни чули, ни видели, дори извличането не забелязали, а от политическите партии се заинтересували защо полицията се заяжда с благородния им спонсор…