Хамсиев също не харесваше подобни неуязвими, както се смятаха. Но знаеше — великият кардинал Ришельо е бил прав, когато казал: „Qu’on me donne six lignes écrites de la main du plus honnête homme, j’y trouverai de quoi le faire pendre.“ (Дайте ми само шест реда, написани от ръката на най-честния човек, и аз ще намеря в тях достатъчно, за да бъде обесен.)
Е, и при Минков намериха. Не за обесване, но добра база за шумно разследване под мотото „Гошев не прощава дори на провинени прокурори“. Компроматите бяха елементарни, оборваха се бързичко при нормално разследване, но Гошев не се канеше да разследва нормално. Трябваше повод за задържане на обвинения, пък после — натиск, шантаж и, поставена в непоносими условия, целенасочено и настъпателно оплесквана в медиите, жертвата трябваше да признава. Каквото и да е — но да признава.
И тук се намеси случайността…
Някаква прокурорка в далечния Бургас случайно разбрала, че се търсят компромати срещу Минков. Дочула от приятелката си, която пък работела в деловодството. Прокурорката имала добри впечатления от бившия си шеф, той дори веднъж отделил специално внимание при разследване срещу неин близък, който пък се оказал даже невинен, та тя смятала, че началникът й извършил добро дело за добър човек.
Поради което побързала да се свърже с близки на Минков и го предупреди — чакат го неприятности.
А Минков, който вече броял месеците до пенсионирането и очаквал с надежда измъкването от блатото, разбрал, че мечтите са едно, а реалността съвсем, съвсем различна от тая нормалност, която си представял навремето, постъпвайки във ВУЗ-а да учи право… Познавал отлично и сегашния, и бъдещия си шеф, знаейки, че името му е готово за оплескване, а той за сакрална жертва, досещайки се какви гадости му готвят… Помислил…
И се застрелял…
Което пък доведе Гошев отново при Хамсиев.
Разстлал тлъстините си в големия фотьойл, прокурорът прие временното поражение спокойно:
— Гошев, Гошев, изпусна тая риба… И сега?
— Шефе, не мислех…
— Знам — повдигна ръчичка Хамсиев. — Не мислиш. А трябва. Такива кротушки са най-опасни, Гошев. Никога не знаеш какво ще направят. Но — забрави го. Ще подготвиш сега едно изявление — човекът е бил възрастен, пред пенсия, разведен, в депресия. Четял много книги по психология и психиатрия — демек, усещал се болен. И при чистене на пистолета се гръмнал… Толкова! Нито дума повече. Никакви изявления, никакви обсъждания. Имало го — няма го. Чушкова затова е говорителка. Да измисли стратегията и отклони вниманието. Утре искам да сте задържали някакви. Не знам какви — може крадци на леки коли, може трафиканти на проститутки, може… Абе, искам шумно да е! И цялото внимание — натам…
— Разбрах, шефе…
— И действай, действай! Господин Методиев очаква от теб много неща. Какво става с онова разследване за приватизацията на „Мултиимпекс“ преди години?
Акция „Чистота“ продължаваше с размах…
$id = 9618
$source = Моята библиотека
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Още четири нощи
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11789