Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена — и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…

И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да се въздържа да не разправям измишльотини. И затова вие ще я видите.

Докато четете — наблюдавайте някой да не наднича зад гърба ви. Да ви пази, разбира се — у нас има пълна свобода на словото, право на мнение и версии, никой никого не следи и не цензурира…

Планът беше елементарен и затова сигурен. Целта — от ясна по-ясна. Главният прокурор си отиваше — нямаше начин да остане на поста си, поне видимо трябваше да се спазват законите, на негово място ще застъпи заместникът му. Не, защото е заместник, а защото беше именно нужният на Методиев.

Послушен изпълнителен, подобострастен към боса. И твърд, дори жесток, безцеремонен и безскрупулен в изпълнението на поставените задачи. Доказа го вече — и в разследванията си, и в търсенето на успехи дори в измислени, откровено фалшифицирани дела.

А сега назначаването му… Не, не — сам се поправи Методиев — избирането му, беше застрашено. Прекалено много шум се вдигна, по улиците наизлизаха протестиращи, по разни сайтове и малки медии взеха да се изнасят компромати…

Абе, че ще то изберат — ще го изберат. Имаше достатъчно компрометиращи материали за всички от колегията, така че нямаше да има противници. Но защо да е така откровено по нашенски?

Затова нареди по големите медии да се започне откровено рекламна кампания за Гошев. Украсена биография, нашарена с поизмислени разследвания и разкрития, интервюта, „неочаквани“ репортажи…

И, все пак…

Наложи се да се извадят определени, уж скрити вече в архивите папки. Започнаха шумни акции — срещу някакви интернетчици, срещу телефонни измамници, срещу незаконни лихвари, срещу кметове на малки селища…

Е, и по-умните от арестуваните, и повечето от арестуващите, разбираха — това е временно. После, в съда, ще бъдат внесени разследвания с много бели петна и откровени дупки. Съдиите ще връщат за доразследване, а накрая ще прекратят делата. Няма начин — прекалено много пропуски ще има. Та как да хвърлят в затвора невинен човек без доказателства за престъпна дейност…

И, въпреки това…

С две думи — Методиев постави задачата, а изпълнителите се заеха с непосилното — мисленето…

Хамсиев, главният прокурор, забърса мазнината от мокрото си лице. Жега… И проблеми…

Обаче, за един от тях вече имаше решение…

Гошев внимателно го гледаше. Както винаги — в очите. Хамсиев се поусмихна на ум. Като служебен пес, очакващ команда от стопанина си. Лошото беше, че Гошев е прекалено усърден. Дори за копой. И отде му дойде на Методиев тая убеденост във верността на Гошев? Та утре, когато… Ако, поправи се той, ако… Не биваше да се дава подобна възможност на опонентите за властта. Три мафии са в тая държава, но има място само за едната. Така че…

И, все пак — ако утре конкуренцията заеме властта, Гошев отново ще е изпълнителен, бдителен и хапещ. По заповед на господаря. Само че — този път друга ръка ще го храни, друг ще сочи врага…

Но Методиев си беше такъв — самовлюбен, интелектуално ограничен, живеещ в свой свят, страхуващ се от реалността и опитващ се да я преформатира според кошмарите си…

Той прост, смяташе всички за прости и на тази база печелеше. Засега. Защото не всички бяха като него. И, ако имаше немалко такива — не беше завинаги. Хората се променяха. Някои дори прозираха. А имаше и такива, които се разочароваха, когато усетеха, че доскорошният им кумир е откровен глупак, издигнат на вълната на всеобщата простотия…

Е, Хамсиев вече беше определил бъдещето си и спокойно изчакваше. Сега прокурор, после конституционен съдия, накрая спокойствие. Всичко отдавна беше уредено, необходимите лостове задвижени, трасето предначертано…

Обаче, имаше една задача, която трудно вървеше. Назначаването на Гошев.

— Не вървят нещата… — въздъхна Хамсиев. — Много критики. А и ти не спря с броденето по екраните. Оттегли се малко, дай да те възхваляват тия, дето минават за специалисти. Ей оня проститут от вестник „Работа“. Какви дитирамби ти пее… И други има. Професионалисти. Магистралките ряпа да ядат… Но, не ми харесват резултатите…

— Шефе, аз се старая — отрони Гошев. Пред началствата той винаги беше такъв — като охлюв смирен. И като охлюв пълзеше към върха.