Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Сега трябваше да намерят удобен роднина с престъпни наклонности. Но…

Цейцроу изпъшка:

— Да ви го родя ли, що…

Което, помисли си съветникът, за него явно беше възможно. И тогава му просветна:

— Ще го родим…

Останалите го загледаха изненадани. А той продължи:

— Тая жена не е била ангелче, нали? И е имала все някога някакъв любовник — преди да се омъжи. Я ровнете из базата данни, вижте с кого и кога…

Шефът на полицията пръв вдигна глава от лаптопа:

— Сър, преди повече от десет години убитата се е срещала с някой си Рико Ейнджъл…

— Те ни го нужното ангелче! — възкликна съветникът.

— Но… Изгубил фирмата си, станал клошар, после заминал нейде по света и оттогава не е забелязван в кралството. Няма данни за него и в граничния регистър. Няма и в Интерпол…

— Казах — ще го родим…

И започнаха усилена работа. Не беше трудно да създадат новия Рико Ейнджъл. Изпратиха го наемник в Африка, после го включиха в латиномериканската мафия, накрая му намериха удобно местенце във вила на морския бряг, почти до столицата на провинцията…

— Отиваш там — инструктира съветника шефа на полицията. — Вили има достатъчно. Кметът е наш човек, няма да мърда. Само едно обаждане негово искам пред журналистите — да потвърди, че е виждал Ейнджъл поне пет-шест, а може и десет години все тук. След това подготвяш вилата — просто създай картинка, че някой е живял там. Лаптоп остави, телевизор…

— Но как да обясним, че десет години е имало ток, а вилата уж не е посещавана от собствениците? — сепна се полицаят.

Цейцроу се изхили:

— 80%, бе… Каквото им поднесеш — все ще лапат…

Полицаят замина. Останалите се съсредоточиха върху картината на престъплението…

Губернаторът внимателно изгледа новините и по трите големи областни телевизии. Не, че имаше разлика между тях — отдавна беше сложил ръка върху програмите им. Та нали с истинските им собственици бяха съдружници в някои дела, а едната телевизия и реално беше вече негова…

Точно тя излъчи фундаментално интервю с кмета на морското село. Оня разказа в захлас как от десетина години е виждал убиеца да живее в една от вилите, как наскоро пак го срещнал, как го забелязал с убитата жена в тайнствен джип… Изобщо — попрехласна се в артистичните си изпълнения. Но пък дресираните журналисти не развалиха арията с неприлични въпроси. Никой даже не се сети да попита — чия е всъщност тая вила? Как така е свързана с електропреносната мрежа, ако е наистина изоставен? Кой плаща тока? А интернета, ползван от убиеца? И защо никой не е чул изстрелите от „тренировките“ му в двора…

Послушни бяха и допуснатите в дома на убитите репортери. Добре стиснали очи зад капаците си, те не се запитаха къде е празничната трапеза в тая светла вечер? Как така толкова хора са убити от един стрелец, а никой не е бягал, никой не е звъннал по телефона, никой не е крещял за помощ, никой не е скочил към убиеца? Дори кучето…

Да, дори губернаторът, прославил се със самокритиката си: „Педалите са умни и ми се иска и аз да съм педал, че да поумнея“, забелязваше белите петна в изсмуканата от калните пръсти на компанията версия. Обаче, беше спокоен — 80%…

И затова нареди — местната жандармерия да излезе в крайморските райони и започне издирване на убиеца. Да търсят — докато намерят някого…

Намериха. При това доста бързо. Но трупът се оказа стар, почнал да се разлага — някак си не пасваше даже на пуснатата за масите фантасмагория. И затова търсенето продължи. Все щеше някой да попадне не на място, не на време. И да се превърне в Рико Ейнджъл…

А това трябваше да стане бързо…

Негово величество кралят и началниците около му вече разглеждаха картата и с интерес откриваха, че имало в държавата и такава провинция…

Скоро щяха да пристигнат, а губернаторът да ги посрещне както подобава, да ги разцелува навред. И никому нямаше да позволи да му развали голямото гостуване…

Та камо ли някакви намеци за убити, гранатомети, контрабанди, корупции, стрелби, беднотия, грабежи, измами и какви ли още не безинтересни ежедневни скукотевини…

Ами това е…

хххх

Както го чух с насапунисана глава в банята — така го предавам. И съм убеден, че няма нищо общо с живота у нас. Още повече че вече е единадесети Януари, а има само десет убити от началото на годината. Тия по пешеходните пътеки и пътищата не ги броя…

Приятно четене!

И отново извинително предупреждение.