Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

И ми предложиха директно — спасявай се…

Аз не се колебах. Получих документите във Виена. Там изчезнах. От Виена излетя унгарецът Кевеши. Кацна в Амстердам, с кола мина тунела под Ла Манша, а от Лондон самолетът отнесе поляка Бернолд. На острова се превърнах в сърбина Михалкович.

И станах надзорник на метеостанцията…

Какво повече ми трябва?

Имам спокойствие. Имам красива природа. Няма хора. И имам много, много време…

Чета, разхождам се, просто живея за себе си…

Ще речеш, че съм в Рая. Защото за другите съм мъртъв…

Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение — пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.

Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не видях отде се пръкна съчинението.

Уточнявам — автономна провинция Юлгерия в Европа няма. На тая територия някога е имало държава, но отдавна разрухата на духа и материята са я оставили само на историческите карти. Така че — разказаното е единствено нечия представа.

Лично аз съм напълно невинен и нямам нищо общо с появата на подобни неща, саботиращи светлото бъдеще на държавата ни и ОПГ-то, което я води към джендърно-роботовладелска-акбарна Европа…

Приятно четене!

Ако, разбира се, силите на доброто не се намесят и не премахнат подобни измишльотини…

Губернаторът на автономната провинция Юлгерия се събуди с неопределено усещане за тежест. Не беше от яденето и пиенето — макар вечерта да бяха обсъдили някои въпроси със съветниците. И от квалитетното уиски, донесено от бившия му работодател — някога наричан Бея, нямаше как да го сковава главата като в хватките на съперниците едно време на татамито… Е, на тях беше свикнал. Навик. Излизаше и знаеше, че ще го превъртят пет-шест пъти, а после всички ще се смеят на проснатото оядено туловище. Важното е, че получи черен колан — макар и за административна дейност, макар и след някои завоалирани действия…

Но му беше тежко…

Да речеш, че беше преял… Не, с фъстъчки не се преяжда. Вярно, алкохолът съдържа доста калории. Но, първо, той глътна само чашка — две — имаше някакво предчувствие. И, второ, фитнесинструкторката веднага се зае с преките си задължения. Ей я — спи, забила глава във възглавниците и сигурно сънува как е на посещения във Виетнам, в столицата му Пекин…

Да спи… Друга работа днес няма. Местният парламент беше в поредна ваканция. Впрочем, май трябваше пак да го свика. Настъпваше особено отговорен период. Както беше древният обичай, кралската резиденция щеше да се премести тук, в столицата на провинцията. И шест месеца ще да се мотаят наоколо разни кралски чиновници, които губернаторът наричаше кратко — „началниците“…

Та трябваше да се видят и доизкусурят още някои неща. Например — да се запушат алчните зейнали уста на всякаквите там учени, майки, пенсионери и други подобни нерентабилни за провинцията му социални излишъци…

Но имаше и друго…

Вчера направи бърза сметка. Третият милиард беше минат. И можеше спокойно да се оттегли от властта, ако не беше… Абе, три милиарда е добре, но четири… Как звучи, а…

Обаче, вечерта съветникът по неформалните проблеми му намекна — възниква рискова ситуация. В Амстердам полицията заловила седем тона хероин… Седем тона! Огромната пратка уж беше подсигурена, пътят ѝ смазан с добри суми и убеждавания, повериха я на верен и сигурен опитен човек…

Та съветникът каза:

— Ваше превъзходителство… Боб… Чух се със Змията…

Губернаторът въздъхна. И той не обичаше албанския главатар на мафията, та даже се побояваше от него. Зад гърба на Змията стояха отвъдокеанските мафиоти, които навремето откъснаха цяла област от съседно княжество, за да изградят своя база в региона. И разчитаха на доказалия се в бизнеса албанец, не на послушния и честно страхлив Боб Бейкър…

— Наше задължение беше да прехвърлим пратката до Амстердам, а после…

— Там е работата, че колата е заловена с все товара. С наши шофьор и помощник, под наш контрол…

Боб Бейкър изтръпна…

— Коя фирма използва?

— Както винаги — от Ню Айскър. Проверени хора, сигурни…

Губернаторът се замисли. Змията не си поплюваше. А и защо да увеличава враговете си? Не му ли стига оня Йоско, дето преди години подмами в столицата и го предаде на кралския съд, за да докаже колко е лоялен и законопослушен… Вярно, Йоско е още зад решетките, но се чуват разни намеци за заканите му, че ще го окачи като прани гащи на простора… Прани гащи… Старият му прякор…