Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

— Свържи се със Змията. Кажи, че ще огледаме нещата и ще му се обадим — завърши той разговора вечерта.

И, както си е по закона на световната гадост, на вратата се почука. Губернаторът попита високо:

— Кой е?

— Аз, ваше сиятелство — чу се гласът на съветника. А, след съответното разрешение, и самият той влезе вътре…

— Проблем? — запита със замиращо сърце губернаторът.

— Проблем — кимна съветникът и посочи към малкия кабинет отляво на спалнята. И там разказа една такава…

Губернаторът направо се хвана за сърцето. Отдавна за всички беше ясно, че е със заешко сърце, но подобни вести биха сразили и нормален човек. Трябваше му време да се съвземе. И затова се подпря на прозореца, загледа се в любимите си магнолии и се замисли…

Тоя път не можеше да разчита на началниците. Трябваше сам да забърсва локвите кръв, застрашаващи репутацията на мирната, тиха, покорна област…

Змията беше избързал. Явно вбесен от голямата загуба, излял гнева си публично. Цялото семейство на организатора на превоза беше избито…

Вест, която щеше да порази не само малкото градче Ню Айскър и провинцията, ами и цялото кралство…

Да беше ги извел в морето пред столицата на провинцията и ги издавил…

Ами то — пратил наказателен отряд и по законите на дивите планини изтрепали всички, попаднали в дома на организатора. При това екзекуторите направо вилнеели — стреляли на поразия, пръснали гилзи навред, убили кучето на семейството, гръмнали дори стария дядо, който бил на легло от три години…

Никой да не харчи техните пари — това гласеше законът на албанците. И затова избиваха цялата рода. Наред…

Боб изтръпна…

Ами сега…

— Ваше сиятелство, районът е отцепен. Изпратих най-верните хора. Ще се опитат да замажат нещата…

— Как? — попита глухо Боб.

— Цейцроу вече свика пресконференция. И обяви, че става дума за битово убийство. Каза, че всички са удушени, а по всяка вероятност убийца е майката…

— И колко време ще му вярват? За съжаление, има все още не купени медии в областта. И разни идеалисти, които не разбират от голямата политика, та ровят из мръсните ни гащи…

Съветникът си помисли, че то друго тук, освен мръсни гащи няма, но, разбира се, се сдържа. Все пак, от една чиния лапаха — злъчта може да остави за друго място…

— Виж сега — каза внезапно губернаторът. — Свържи се с Цейцроу и кажи на тая купчина сланина да започне игра. Да отвлича вниманието. Лесно ще се обяснява после — искали да заблудят престъпника…

— Престъпника?

— Разбира се, че е един… Битово, нали каза? Там нещо измислете — полудял ли, ревнивец ли, убиецът после се самоубил ли… Измислете! За какво ви плащам?

Съветникът поклати глава.

— Това със самоубийството няма как да стане. Всички са направо надупчени. Не върви убиецът да се е гръмнал с пет куршума — прекалено жестоко самоубийство…

— Тогава намерете убиец! Всеки човек има кръг от поне стотина познати. И барем двайсет от тях са му по-близки…

— Ще потърсим… — колебливо каза съветникът…

— Ако не намерите — измислете! — викна подире му Боб…

Около кръглата маса се бяха разположили няколко човека. Областният прокурор Цейцроу беше разтекъл мощните си месища така, че присъстващите се питаха кога ли ще прелеят към пода. Банкир — новият шеф на следователите, едва надигаше плъшата си муцуна над плота и скромно се обаждаше само когато го питат. Съветникът седеше стегнат, изправен, все едно яздеше любимия си жребец. Шумен и вреслив, началникът на полицията подскачаше на мястото си от нетърпение да изложи поредната си „гениална идея“…

— Няма… Всички възможни роднини огледах, всички братовчеди, лели, племенници прерових… И няма подходящ убиец! — изпъшка пак полицаят…

— Не може да няма! Чисти хора ще намериш само в гробищата — каза нервно Банкир. — Все трябва да имат някаква рода, удобна за целта…

Събраните край масата се огледаха. Вече бяха изяснили някои подробности от сценария. На следващата пресконференция Банкир уж случайно щеше да „изпусне“ нова информация — убитите са премахнати с по един точен изстрел. А разминаването с предните твърдения щяха да покрият с необходимостта да заблудят престъпника. Макар че той най-добре знае как е действал и подобни ходове са просто нелепи…

— Ще погълнат всичко, дето им казваме. Като патета горещи лайна — цинично рече Цейцроу, а съветникът го подкрепи:

— Абе, 80% от тоя народ са дебили. Нали помните стария виц — въжетата сами ли да си носят…