Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

— Пристигаш навреме — рече ми. — Обстановката е спокойна, имахме два-три случая, но елементарни. Надявам се да продължи и натам така, че ми писна от нощни стресове…

И го урочаса — всичко… Точно по закона за световната гадост…

Понеделник…

Слънцето се мотае зад облак по понеделнишки, хорските физиономии са понеделнишки, птичките мълчат понеделнишки… Кога ще стане сряда, та да се поусмихнем… Да не говоря за щастливия петък…

Още на входа на управлението дежурният ми сервира кисела салата след поздрава — при шефа…

Хубаво, де! Отивам… Върнал съм се от отпуската навреме, пристигам на работа навреме…

Което явно хич не е навреме…

Защото той ми сочи диванчето, а докато сядам, се кротва до мен, мятайки дебела папка върху стъклената масичка. Отбелязвам наум, че друг път там слагаше бутилчица и чашки…

— Ето… От П.…

П. е голям град, на около 300 километра от нас. Поглеждам учудено шефа, а той продължава:

— Следобед трябва да си там. С екипа. Командировани сте без срок. Но най-много за седмица…

Те ти, булка, Спасовден… Още не съм влязъл в кабинета, не съм измел умрелите мухи от черчевето, не съм сменил водата в старата дебела гарафа и…

— Слушай сега внимателно… Преди два месеца — а по-точно на 23 август, е извършено двойно убийство в града. Жертви са мъж и жена — Кирил Караджов и Донка Караджова. Двамата имат син — Петър Караджов, колега. Шеф бил на местната БОП. Разследването вървяло бавно и трудно. Особено ако имаш предвид слуховете, че синът е убил родителите си. А синът има немалко врагове. Но и сам не е вода ненапита. Има някои забежки, но няма нещо незаконно в дейността си. Набил някакъв местен бандит, арестувал без санкция важен бизнесмен и други подобни. Костелив орех, малко коч в поведението си. Накрая от столицата решили — да изпратят независим екип за разследването. Защо са избрали нас, не зная. Но защо избрах теб — мога да кажа…

— Знам, знам… Защото много ме обичаш. И ти е мъчно, задето можеше още някой и друг ден да не съм в нормална обстановка — ще ми липсват стресът, напрежението, отговорността, началническият натиск, мърморенето ти…

Шефът даже не ме слуша. Знае си, че ще кажа нещо, дето не е за пред хората и предвидливо рови из папката:

— Ето ти документите от разследването. Имаш време да ги огледаш. За препоръка — с екипа. И тръгвате по обяд. Там ще ви чакат. Осигурени са ви хотел, храна…

— … Пиене, мацки…

Поглежда ме строго:

— Отпуската свърши! Постарай се да си по-сериозен там. Ние си те знаем, но отиваш в друг район…

— Кому да докладвам? — питам почти сериозен.

— На мен! И на Методиев от министерството. Познаваш го…

Познавам го, ама защо? Тоя е един… Но за началството — или добро, или нищо. Като че са… Ама не са…

— Какви са ни правомощията?

— Изключително широки. Потвърдено от министерството. Разследвате, разпитвате, арестувате. В рамките на закона, под контрол на прокурор и с разрешение на съдия…

Поглеждам въпросително.

— Там вече ви чакат. Ще има дежурен съдия, ще ви придружава прокурор. От столицата…

Ясно. Външни разследващи, местен съдия, столичен прокурор. На зор са и се обграждат отвсякъде…

— Разрешете да тръгна? — питам официално, едва ли не чуквайки токовете на маратонките…

Шефът го забелязва.

— Като тръгнете, мини покрай вас. И, моля те, обуй едни обувки, махни тия дънки, сложи панталон… Не себе си — района представяш…

Знам какво да кажа, ама вече съм минал на официална вълна. На вратата ме застига въпросът му:

— А за отпуската нищо не каза… Не ти ли беше скучно?

Да, бе…

Първи се появява Здравчев. Едър, ухилен…

— Как е, началство? Къде се скри тоя път?

А в очите му гори любопитство — защо дежурният му поръча веднага да се яви при мен? И защо името му е в списъка, сложен на гишето?

— Зад девет планини в десета… — започвам аз. — Но се върнах. И пак ще стягаме багажа. Обади се у вас, нека Минка донесе някои твои неща. За седмица — най-много. Поне така предполагам…

Прекъсвам и се обръщам към вратата, откъдето след учтиво похлопване, се появява Василев. Не сме първи приятели, но в няколкото разследвания показа, че е разтропан, мислещ и активен професионалист. Това е и нужно, разбира се — няма да се годяваме, я…

Махам с ръка към свободния стол срещу Здравчев, посочвам другия на Каменов, който в тоя момент се изпъва до вратата. Каменов е младо момче, няма и година, откакто е при нас. Все още юношески слабичък, изчервяващ се, когато вниманието се насочи към него. С жените сигурно общува най-много по телефона — не мога да си го представя с някое момиче. Особено от тия — днешните. За които хората казват: „Майки, пазете синовете си!“… Набързо ги осведомявам, че ще пътуваме. Василев звъни на жена си, Каменов също натиска бутончетата и пошепва някакво име — женско по звучене, но недочуто въпреки любопитството ми…