Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

— Дай после в гаража…

Слизам пръв. Ръкуваме се, а в това време колегите се появяват от микробуса. Всеки носи по нещо, та се налага да кажа:

— Оставете багажа вътре. Няма да ни потрябва скоро…

Посрещачът е заинтригуван:

— Колега, приятно ми е — Христосков. Няма ли да дойдете при началника? Или най-напред в хотела?

Кимам утвърдително.

— Идваме, как не… Но смятам да започнем веднага с оглед на местопрестъплението. И, ако няма някакви съображения, да започнем с разпитите там. Апартаментът е голям — видях, че е с три спални, хол, даже голяма трапезария имал…

Христосков е поучуден. То си е за чудене. Но нашата група има свои стил и методи на работа. И сред тия методи е задължителната работа на терен…

Тръгваме към сградата. Дежурният явно е предупреден — само козирува и не задава въпроси. Качваме се по стълбите вляво и на третия етаж свиваме по тъмничкия коридор. Христосков почуква на първата врата, пропуска ни напред. Познато — секретарска стая, немлада жена в тъмен костюм се изправя насреща ни, поздравява и веднага отваря тапицираната с изкуствена кожа врата на началническия кабинет…

Началникът на полицията е още млад, около четиридесетгодишен мъж. Висок, стегнат, явно заделя време за фитнес. Или поне за редовно спортуване…

Макар и цивилен, изпъвам се и докладвам. Той ни оглежда бързо, ръкуваме се, стиска ръката на всички от групата. После посочва няколкото кресла и столове около стената.

— Добре дошли още веднъж — казва и отново плъзва поглед върху нас. — Неприятен случай е повод да се запознаем. И ще ви бъдем много благодарни, ако помогнете за разкриването му…

Не мисля, че е щастлив от пристигането ни. При това — по нареждане директно от столицата. Което е явен знак за недоверие към тях — респективно него. И лек намек за непълно служебно съответствие, казано на бюрократичен език…

Иска да помагаме — предупреждение, че не сме в главната роля. Въпреки заповедта „от горе“…

Така… Значи — както очаквах. И трудно разследване, и натиск от столицата, и стиснати в хватката на местното самолюбие…

В това време началникът разказва за станалото. Нищо неизвестно досега, всичко е познато от документацията. Освен тона, с който споменава Караджов. Не бих се заклел в топли чувства към обвинения, но няма укори, няма предубеждение, няма предпазливи намеци за възможна издънка в редовете на полицията. Говори за него като за нормален полицай, опитен, смел, умен, разсъдлив. И много честен…

А това е интересно. Почти всеки началник в подобна ситуация би се презастраховал — и без това станалото е вече петно, но ако се окаже, че подчиненият е виновен…

Обаче, началникът явно вярва в невинността му — макар да не го изразява директно и открито…

Поглежда ме:

— Ще ви настаним в хотел „Тримон“. Утре в осем…

Вдигам ръка:

— Извинете, че ви прекъсвам. Както знаете, имаме широки пълномощия и смятаме да работим малко извън обичайното. Мисля засега да оставим хотела. Решихме да отидем в апартамента на убитите. Да се запознаем с обстановката. После ще обиколим съседите, ще разговаряме с тях. На място ще проведем и разпита на временно задържания колега… — Тук началникът ме погледна внимателно. — Мисля, че определеният дежурен съдия ще може да ни изчака в кабинета си — за някои специални ситуации, а прокурорът ще може да присъства, разбира се, на всички мероприятия… Впрочем, той пристигна ли?

Началникът отива до бюрото си, взема едно листче:

— Малко странно ми се вижда… Сега е 15,30 часа, след час и половина свършва работното време почти навсякъде… И хората се прибират за почивка, а вие… Впрочем, разбирам ви — трябват бързи действия, и без това колко време мина… Прокурорът пристигна и вече е настанен в хотела. Но ще му се обадя, разговаряйте лично с него и уточнете плановете си. Ето номера му, казва се Трифонов…

Кимвам. Трифонов… Прокурор… София… Нещо познато… Кой беше тоя?

В това време секретарката е поставила на малките масички бутилчици с минерална вода, отворила е кутии с бонбони. Не сме гладни, но сладкото привлича…

— Вие, разбира се, ще минете при нас? — питам началника…

— Одобри ли прокурорът вашия план — и аз ще мина по някое време — казва той и пак ми кима към листчето.

Извинявам се и излизам…

На широката площадка, където има сложени два фотьойла и масичка, спирам. Вадя телефона, звъня. Сигнал, два… Рязък мъжки глас:

— Трифонов…