Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Пак се чука. Този път е Ангелов. Идва от доктора. Успял е да се отбие при експертите, които го посрещнали без радост. Пак заради нас ще стоят цяла нощ…

— И? — питам го, защото всичко това ми е познато и ясно…

Ангелов започва да разказва, но го спирам. Тъкмо навреме влизат Василев, Маринов и Каменов.

— Разполагайте се — с широк жест пак ги каня. — Давай сега, Ангелов…

Докторът е завършил аутопсията. Младата жена наистина е застреляна с класически армейски пистолет — ТТ…

— ТТ? — Василев е учуден. Казах ви — тези пистолети бяха обичайни преди двадесет години, но постепенно изчезват от употреба. Груби, недодялани, жестоко поразяващи. В момента се продават по черния пазар, но „потребителите“ искат нещо по-изтънчено, западно. Да не говорим за официалните купувачи — който има защо да се пази, не ще тежкото оръжие, иска му се да демонстрира нещо, подобаващо на ранга и джоба му…

— Тоест — казва Каменов — убиецът не е професионалист. Жертвата не е била „поръчана“. Убиецът е употребил това, което е намерил. Значи — или има свидетел, който му е продал стоката, или е криел пистолета отдавна и сега го е извадил за случая…

— Искаш да кажеш — убийството е станало спонтанно? — намесва се Маринов. — А, ако е замислено отдавна и просто е имал само тая възможност за оръжие?

— Може — кимам. — Може… Друго интересно?

Ангелов изпъва врат:

— Най-интересното е, че според експертите с този пистолет не е стреляно отдавна или въобще. По куршума има остатъци от смазка. Стара смазка. Първият в пачката…

Споглеждаме се. Обобщавам:

— Имаме убиец, таящ план отдавна. Снабдил се с пистолет — ТТ, значи не е от богаташите. Не е и специалист. Взел е страховито на вид оръжие, без да знае, че не е от най-доброкачествените. Аматьор, озлобен, авантюрист, смятащ се за твърде хитър и неуловим…

— Това пък отде? — пита ме Василев…

Махвам с ръка:

— Така… Някои фантазии… И аргументирани с обаждането до полицията. Искал е, непременно е искал да вкара в капана Гергов. Обадил се е с предплатена карта. Преди малко проверих. На фалшиво име е. Значи — някой му е помогнал. Някой от фирмата. А там вече търсят кому са дали тази карта за продан, кой е внесъл в базата данни фалшиво име. И тоя някой или някоя ще се разприказва. Няма как да замълчи — иначе него удря законът…

После поглеждам пак Василев:

— Друго какво ти каза докторът?

— Застреляна е, когато е била в безпомощно състояние. Пребита е от бой. При това два пъти бита — с разлика от час и нещо. Посочи ми оттенъците по кожата и заяви, че това е разлика във времето. Онзи я пребил нейде към пет часа, а час след това я бил пак и застрелял… И още нещо… Каза да предупредя — не е убеден, трябва му още един оглед, но поврежданията върху някои вътрешни органи сочат неминуема смърт от втория побой…

— Неминуема? — възкликва Каменов.

— Каза, че ще прави още един оглед, но нека да ви предам мнението му. Много държеше да не сте убедени, обаче да го имате предвид…

Пак обобщавам:

— Злобен, безсмислено жесток, със садистични наклонности…

Остава да го намерим…

— Маринов, нещо по показанията на свидетеля?

— Нормално написани. Подредени, засегнал е всичко. Зададох му няколко въпроса по тях — гладко говори, помни написаното. И…

Замълчава.

— И какво?

— Не ми се нрави тоя човек… Имам усещането, че говори направо, а всъщност я усуква. Мое мнение, не е факт, но…

— Добре, добре… Знаеш, че нямаш право да си създаваш подобни предубеждения…

Като че аз го бях харесал тоя Митков…

— Василев, докладвай за разговорите със съседите…

— Като цяло — нищо особено. За семейство Димчеви казаха доста неща — комшии са, панелите са тънки, хората все още често се срещат. Поне при излизане или връщане у дома. Никакви намеци дори за нейни или негови любовни връзки. При нея често идвала една приятелка от училището. Някоя си Зара. Интересното е, че е била племенница на бившия й мъж…

— На колко години е?

— Връстнички са. Симеон е бил изтърсакът в голямо семейство, малко по-голям от племенничката си. Та тая Зара идвала едва ли не всяка седмица, в събота…

— В събота? — За мен съботата е почивен ден. Едно време я прекарвах само със семейството — преди развода. И, ако нямаше спешна задача. Което доведе до тоя развод…

— Именно в събота. Но Манчев ходи при Зара, още повече че тя живее в съседния вход. Каза ми, че я заварил вече легнала си. Сочна, тъмнокоса и дори тъмнокожа жена. Три пъти развеждана, сега се готвела за четвъртата си сватба…