Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Накъде ли е…

Все пак, в Марков има нещо сериозно професионално. Успял е да намери в дома на убитата албума й. Той е полупразен — много снимки са откъснати, други са изрязани. Зная чии са били. Въпросът е — кой и защо е изчиствал от живота й бившия съпруг…

Диплома за средно образование, диплома за висше… Охо, икономика… То у нас така стана — по куче да хвърлиш, я икономист, я правист ще улучиш. А най-често — моделка с тия две специалности…

Но явно младата жена си е разбирала от работата. Иначе нямаше да я държат в реномираната фирма. Гърците са такива — обичат да хвалят, да се мазнят, да възпяват. Докато те изстискат като лимон. Само че Димчева, бивша Стефанова, не е била богата — така че явно не са я държали за красивите й очи. Което — ако съдим по снимките, е доста преувеличено. Симпатична — с известно прикриване на истината… Да… Но красива… Е, дори жените не лъжат чак толкова…

Звънва телефонът. Здравчев…

— Експертът пропълзя целия апартамент. Няма особени отпечатъци. Пълно е само с едни — предполагам, че са на Гергов. Просто няма материал за сравнение…

— Ще осигуря — казвам му…

— Но — нещо интересно. Вратата е отваряна с различен ключ. Вижда се — и отвън, и отвътре има драскотини. Нагласяван е шперц. То — не, че ключалката е нещо специално, обаче не е и банална. Е, отворил я е — но със следите…

— Тоест — може да кажем, че има някой, комуто е нужно да дискредитира Гергов, да не кажа — да го вкара в затвора?

— Или просто е намерена удобна жертва за отклоняване на вниманието…

— Даааа… — казвам замислено…

И се обръщам към Василев:

— Иди на адреса. Започни от апартамента на същия етаж, обиколи всички. Разпитвай, записвай — знаеш си работата…

Той кима и тръгва.

— И записвай! — казвам пак. Сигурен съм, че ще бъде стриктен, но… Няма фантазия, няма талант да вижда по-далече от пред себе си…

След което отварям папката. Така — рапорт, отчет за огледа на местопроизшествието, пачка снимки…

А в този момент телефонът на бюрото се разтриса от хрипкав звън. Дежурният… Някакъв човек бил видял Гергов да излиза от апартамента на Димчеви…

— Доведете го горе, в 36 кабинет — казвам…

Тишината е кратка. Звъни телефонът. От фирмата. Както и предполагах — има име, има ЕГН. Които след кратка проверка се оказват фалшиви. Обещават ми, че след малко ще открият кой от техните служители е продал картата и записал фалшивите данни…

Един полицай довежда свидетеля. Който от вратата започва да ми обяснява:

— Ами аз се прибирах у дома и…

— В тоя вход ли живеете? — прекъсвам го. Необичайно за мен. Обичам да слушам, изслушвам до край, дори изчаквам. А сега…

Да си призная — тоя човек не ми харесва. Ама хич…

Не съм голям психолог, но в него усещам смесица от самоувереност и опит за артистично изиграване на смущение. Доста нелеп, съчетан с изправената фигура, вдигнатата глава, леко презрителния поглед. Имам усещането, че това е типичен представител на новото време — винаги неоценен, винаги жертва на обстоятелствата, винаги с някакъв враг, който му пречи да заеме важното си място в света…

В центъра на света…

Признавам си — нямам право, а и не е полезно да си създавам предубеждение. Обаче…

— Не, не… Аз живея в съседния вход. Тук е апартаментът на приятеля ми Марин, та понякога след работа му се обаждам. Но, като се качих на етажа, гледам — полицай. Попитах какво е станало, а той ми каза да дойда тук…

— Не се запознахме. Казвате се…

— Благодар Митков…

— Благодар… Не е често срещано име…

— Да… Той дядо ми искал да ме кръстят така, чакали ме пет години…

— И какво сте видели? — отпускам се назад, внимателно оглеждайки го.

— Ами… Някъде преди пет часа минах покрай кооперацията. Ходих до магазина на ъгъла, и него зареждам. Аз съм снабдител в „Топъл хляб“, сигурно знаете фирмата ни…

Кимам безразлично.

— Та от кабината видях как на площадката Мина посрещна Гергов и влязоха във входа…

— Познавате ги?

— Ами тя учеше в нашия клас, после се омъжи за Марин. И на сватбата бях. А Гергов ми преподаваше преди петнадесет години…

Тъй… Свидетел… Показанията му не са директно доказателство, но косвено говорят много. Значи — Гергов е бил половин час преди откриването на убийството в апартамента на Димчеви? Или поне така твърди свидетелят…

— Вие сте съвестен гражданин — казвам. — Ще ви помоля да отидете във фоайето и да запишете каквото знаете — подавам му бяла хартия от купа върху бюрото…