Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Които не пасват на елементарщините, въртящи се в главата на Марков…

— Пистолетът какъв е?

— ТТ…

— ТТ ли? — почти зяпвам. — ТТ?

— Да, и ние се учудихме. Отдавна не са в употреба, дори на черния пазар не се търсят. Евтини са, но са тежки, неудобни, засичат…

— Ха…

— За чудене си е. Професионален убиец не би тръгнал с такъв. Но е възможно Гергов да го е държал за всеки случай…

— И какъв е случаят? — питам иронично. — Отишъл да обере апартамента на шофьор на такси и дребна служителка?

— Не зная — рязко се дърпа той. — Заподозреният да отговаря…

— Отпечатъци? — питам с надежда…

— Огледаха го нашите, сега е в централната лаборатория. Но няма видими…

— После?

— Ами после се обадиха от Управлението, пуснах Гергов от ареста, сега чака в един свободен кабинет — тук, на тоя етаж. Тридесет и седми…

— Добре, ще говоря с него…

— Няма ли да има разпит?

Поглеждам го. После местя поглед през прозореца, тъй като съм готов да кажа много истини, неподходящи за слушане. Та дори от подобен фанфарон…

— Колега, гражданинът Гергов е задържан без законово основание. Улики няма, доказателства няма, свидетели няма… Има намерено оръжие, което е напълно възможно да е подхвърлено… Впрочем, вашите хора направили ли са оглед на вратата и антрето в апартамента му?

Марков отново леко се смущава. Ставам и отивам до вратата.

— Здравчев, обади се в лабораторията. Нека пратят човек с теб в дома на Гергов. Вземете поемни лица, по пътя ще ти продиктувам номера на заповедта за обиск…

Обръщам се към Марков:

— Може ли? — а той вече се надига от бюрото. Нямам време да чакам кой кабинет ще определи за нас, затова хващам телефона. Разговор с шефа, после той затваря и след няколко минути ми диктува номера на заповедта за обиск…

Ставам и поглеждам Марков:

— Колега, къде да се настаним?

Той ни повежда по коридора и ни посочва вратата с номер 36. След което ми подава папката с документите, събрани досега. Пътем споменава колко зает бил тая вечер, каква важна среща имал с двама депутати, как не му се искало да закъснява, защото кметът и областният управител само него чакали за важно съвещание…

Изтъркан номер, разбира се. Но добър повод да се измъкне от ситуацията. А и ние да се отървем от него…

Пък и Илия Марков е известен като „лоцманчето“. Назован от неизвестен полицай на ония рибки, дето се въртят гордо пред муцуните на акулите, чистят им зъбите, крият се около покровителя си… А Марков много обича да се хвали и да споменава „случайно“ имена, да цитира — според него — умни изказвания, да показва снимки с властимащите… Което лично мен ме дразни с откровената парвенющина, та гледам да избягвам компанията му.

Затова съгласно навеждам глава, когато с възможно най-кралска учтивост ми кима за довиждане — а може би се надява за сбогом, и тръгва към стълбището…

Поглеждам Василев:

— Виж сега, наясно си, че тая нощ спане няма да има. Обади се, комуто трябва, а после иди при дежурния. Там трябва да е цялата информация за убитата. Ще ме намериш в 36 стая…

Грабвам телефона си. Звъня във фирмата, с чиято предплатена карта е направено обаждането до полицията. Диктувам номера и следва обещание, че ще ми се обадят бързо — не е трудна проверката…

През това време е пристигнал и Каменов. Тъкмо навреме. Изпращам го в апартамента на убитата. Там трябва да е празно — трупът е закаран за аутопсия, вратата е запечатана, отпред са се сетили да оставят полицай…

Но всеки момент трябва да се прибере Димчев — ако не е вече там. Не искам да слуша тоя или оня, затова Каменов има задачата да го докара веднага…

Василев вече се качва по стълбите. И носи голяма папка. Кога успяха?

Оказва се, че в нея доста банални неща — протоколи от огледа, сведения за мъртвата, за мъжа й, за фирмата…

Заинтригуван съм от справката за първия й мъж. Симеон Стефанов, две години по-голям. Развели са се година след сключването на брака. Изглежда е бил голям скандалът, та човекът се е вдигнал и — чак в Дания…

Дания… Какво може да прави един нашенец там? Но справката показва — работел сериозно, най-напред в строителството, после се хванал на риболовен кораб. И миналата година си купил шхуна, с която извършвал романтични пътувания до Бретан и Скандинавския полуостров…

Разтропан човек…

Но лошото е, че — според справката — преди три дни е заминал със самолет за Франция. Казал, че отива на почивка. От яхтата — на море? Сега никой не знае къде е. Не могат да го открият и нашите дипломати — за да му съобщят трагичната вест…