Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

Нищо оригинално — нормално висок, нормално сложен, с нормална прическа, в нормални дрехи. На улицата всеки ден човек може да срещне стотици като него. А Дяволът виждаше хиляди във вълшебното огледало, когато започваше ежедневния си оглед на Горния свят…

Обаче… В тоя младеж имаше нещо… Не, не по-различно от другите. Но по-особено…

Дяволът се позасмя. Щракна с палец и показалец, картината пред него замря, а в десния ъгъл на огледалото се появи човешка фигурка. Той се съсредоточи върху нея — оформи се женска фигура, красива, стройна, примамлива за нещастните еднодневки наоколо й…

Пак щракна и младата жена закрачи. Право към младежа. Който спря, долната му устна почти увисна, очите му самоволно се залепиха за момичето, краката се обърнаха сами на място и я последваха…

Натам беше лесно и Дяволът бързо превъртя времето напред. Така — двамата горе се срещат, запознават, младежът я следва възхитен и покорен, тя намеква за подаръци, след сватбата направо си иска… А после започва да поучава младежът как да намери пари — едва ли не му изнася уроци по дяволщина и дяволъци…

И той…

— Чакай! — едва не изрева на глас Дяволът…

Той отказва да я слуша… Отива в кръчмата… Пие и мисли… Тя го посреща, сочи му близката къща, където живеят богати хора… Той…

Той замахва с нож и я убива…

После отива и се предава…

Съд…

Разкаяние…

Смърт…

Сетне Дяволът повече не видя младежа. Очакваше го — пътят на подобните след разкаянието беше нагоре…

Лошо, лошо… — ядосваше се Дяволът…

Толкова хилядолетия, колко много зло пръсна по земята… И хората почти не се променяха…

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави — от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…

Но напрежението си го биваше — ежедневието му беше натоварено. Както е нормално за един Бог. А щеше да изпълнява тая роля още няколко милиарда светлинни години. От една страна — немного време. От друга… От друга по-добре си беше като ангел…

Обаче — такива бяха правилата на Вселенския разум. Цялата сложна и стройна система на Хаоса се нуждаеше от наблюдение и контрол. Поради което ангелите бяха обявявани временно за Бог и носеха пълна отговорност за ставащото в безкрайния Космос, че и за самата Вселена…

А в толкова много Космоси се случваха толкова много събития — и всички рискови…

Ей го — преди няколко милиона хилядолетия, дето се вика съвсем наскоро, дежурният ангел си въобразил, че е наистина Бог. И решил да промени някои неща в структурите на Хаоса…

Все още ангелите-чистачи събират пръснатите надалеч слънца и планети, преработват ги, възстановяват разнебитените звездни полета. Но най-трудно е, когато попаднат на Черна дупка… Що труд, що материал отива за запушването й, запечатването, подобряването и рехабилитацията на региона…

И няма право на грешка! Защото Вселената не прощава…

Ей го — Сатанаил, добър приятел, трудолюбив ангел, този, дето се сметнал за Бог, беше жестоко наказан. Отрязаха му окончанието на името, сложиха му опашка и го назначиха за завеждащ Долния свят. Оня, дето Вселената използва за мазе и трупа всякакви непотребни, че и вредни отпадъци…

В този момент Гавраил се сепна. Каква щеше да стане — остави се на мислите си и аха да изпусне управлението на Безкрая. А днес имаше сложни задачи в него — да се създаде Кристална планета, да се измислят нови живи организми за малката планета Пет в Звездната система Рапон… И някои простички неща — основното от които беше отпадъците от строежите да се изхвърлят на Сметището…

Имаше немалко неща за изхвърляне — пороци, морални изкривявания, надценявания, грехове. Но дежурните ангели вече трябваше да са ги събрали и подредили на Сметището…

Гавраил погледна в безкрайността и мисълта му стигна до водача на ангелите. Онзи веднага отговори с подобаващо чинопочитание:

— Да, Управителю на Вселената?

— Свършихте ли с боклука?

От другата страна настъпи тишина, после ангелът бавно започна:

— Ами… Така се случи…

— Не забравяй, че съм всевиждащ… Защо объркахте маршрута?

— Управителю на вселената, всичко беше изпълнено според Законите. Отделихме боклуците и… Точно тогава малкото ангелче, което за пръв път излиза на работа — ами само на двеста светлинни години е…

— Накратко!