Джоана Хайнс - Птицата убийца

— Мислиш, че би убил и децата?

— Знам го.

— Аха — каза Раф.

Сега тя му се ядоса.

— Мислите, че си измислям, за да се отърва, нали? Но се случва. Четем за това непрекъснато. Мъжът убива жена си и после дечицата. След това и себе си. Имаше един такъв случай няколко седмици преди да го направя. Някакъв азиатец. И такива хубави деца. — По лицето й се стичаха сълзи, но тя продължаваше, все едно никога нямаше да спре. — Най-малкото било бебенце. Убил майка им с нож и после заклал децата. След това се убил, гадният нещастник. Е, нямаше да стоя и да чакам Пол да ме погне. Може да изглеждам глупава, но не съм пълна идиотка. Това, което направих, беше лошо, но поне съм все още жива. И децата също. Те са в безопасност. — Хлипаше. — Това копеле вече не може да ги нарани, независимо какво ще стане с мен. Така че не съжалявам, че го направих. Пак бих го направила. И пак, и пак, и пак. Трябваше да го направя!

Раф се облегна на стола си.

— Благодаря ти, Грейс. — Хилеше се, все едно някой му беше направил подарък. — Това беше повече от полезно. Мисля, че в крайна сметка ще мога да ти помогна.

Алън попита нетърпеливо:

— Провокация? Намалена отговорност?

Грейс рязко се извърна към него. Ставаше все по-лесно да си я представиш как коли мъжа си с кухненския нож като прасе.

— Знаех какво правя! Никой няма да ме изкарва ненормална!

— Грейс… — Алън не искаше тя да казва нищо, за което после да съжалява.

Но Раф кимна одобрително.

— Сигурен съм, че си знаела точно какво правиш, Грейс. Всъщност убийството на Пол е било пресметнат, осмислен акт. Не си имала избор, нали?

Тя беше спряла да плаче и го погледна подозрително, все едно се опитваше да я подмами да каже нещо погрешно.

— Трябваше да го направя — каза глухо.

Алън Колдър каза разтревожено:

— Умисълът е последното, което ни трябва, Раф. Това е убийство. Задължителна доживотна присъда.

— Забравяш за самозащитата — ведро каза Раф. Ако докажем самозащита, Грейс ще бъде свободна.

— Но…

Раф стана, пристъпи към нея, стисна ръката й и каза:

— Грейс, не губи вяра. Ще те измъкна оттук, независимо от всичко. Ще бъдеш у дома с децата до Коледа, какво що кажеш?

Мик и Алън се спогледаха. Обнадежденият клиент е отзивчив клиент, но етично беше незащитимо да се правят обещания при толкова несигурен изход. Сбогуваха се набързо и излязоха след Раф от стаята за разпити.

Докато вървяха през фоайето след яката надзирателка и никой не можеше да ги чуе, Алън каза:

— Раф, знам, че ти е жал за нея, но дали беше умно да й даваш такива надежди? Знаеш, че я очаква затвор дори ако успеем да убедим журито, че е било непредумишлено убийство.

Раф цепеше напред и отвърна през рамо:

— Законно убийство. Но го забравяй. Ако успеем да докажем, че е взела рационално решение в името на благото на децата си, съдът ще трябва да склони на самозащита. Грейс е изстрадала достатъчно, бог е свидетел. И бедните й деца. Време е за малко справедливост, не смяташ ли? Искам тя да си е вкъщи с децата до Коледа и смятам да го направя. Мик, започвай да работиш по въпроса.

— Моля? — Мик настигна шефа си при поредната заключена врата, където чакаше пазач с дрънчаща връзка ключове. — Ако погледнем на нещата реалистично, мисля, че най-добрата линия ще е…

— Зарежи реалистичното! Тази жена трябва да се измъкне. Всичко или нищо. Остави защитата за непредумишлено убийство, Мик. Защо трябва да признава такова нещо? Това, което е направила, е законно убийство. Ние само трябва да убедим журито, че логически тя не е имала друг избор.

Говореше толкова убедено, че Мик почти повярва, че е възможно. После моментът отмина.

Разделиха се пред затвора. Мик и Алън размениха няколко тревожни реплики за ексцентричната линия на защита, предприета от Раф, и Мик му обеща, че ще продължи да налага по-традиционни възгледи. Въпреки че никой от двамата не каза нищо, те споделяха тревогата, че Раф е прекрачил невидимата бариера, която разделя професионалиста от клиента му. Мик се питаше защо. Нямаше начин Раф да си пада по нея. Трудно беше да си представиш, че мъж, който живее с маце като Лола, би се увлякъл дори за миг по раздърпаната и безнадеждна, да не говорим за склонността й към убийства, Грейс Хобдън. Но предполагаше, че е възможно. Като онези мъже с красиви съпруги, които плащат за секс с грозни курви. Явно имаше много неща, които не знаеше за Раф.

Мик взе автобуса до Юстън и тръгна по Гоуър стрийт. Спря да си купи вода от едно кафене. Имаше половин час до срещата със Сам, така че седна на една сенчеста пейка на Бедфорд Скуеър. Все още не беше сигурен дали да й даде дневника. Когато й се обади, й каза само, че иска да поговорят.