Джоана Хайнс - Птицата убийца

Алън Колдър, правният консултант на Грейс Хобдън, каза:

— Грейс, трябва да се помъчиш да ни помогнеш. — За втори път всички се срещаха с нея. Не че тя отказваше да сътрудничи, по-скоро сякаш се предаваше без бой. — Опитваме се да измислим как да те защитаваме, но ако не ни дадеш нещо, за което да се хванем… — Изречението му заседна в рифа на собствената му увереност, че Грейс Хобдън я чака доживотна присъда. Беше го казал на Мик и Раф преди срещата.

— Съжалявам — каза тя почти шепнешком. — Не мислех. Фъргъс няма нищо общо с… с това, което направих.

Раф се наведе напред.

— Да не би да ми казваш, че е съвпадение?

Тя кимна.

— Не ти вярвам — каза Раф.

Грейс сведе очи. Няколко секунди никой не проговори. Някъде далеч, от другия край на затвора, се чуваха гласове. Тропане на врати и женски глас, издигащ се до писък.

Изведнъж Раф попита:

— Грейс, ти бременна ли си?

Тя подскочи.

— Откъде разбрахте?

— Шесто чувство. — Раф се усмихна, все едно интуицията му беше изградила връзка между тях. — Грейс, слушай ме много внимателно. На твоя страна съм. Всички сме на твоя страна. Може би има хора, които мислят, че си зла жена и че заслужаваш да гниеш в затвора, но според мен това, което си направила, си има основание.

— Той ме биеше — каза тя глухо.

— Да, вече ни каза. Но според мен има още.

— Трябваше да го направя.

— Защо?

Мик никога не беше чувал Раф да говори така. Говореше на Грейс, все едно бяха само двамата на място по-усамотено и по-удобно от тази мрачна стая без прозорци, с белеща се боя и издраскана маса. Като любящ баща, проповедник и лекар наведнъж той беше решил да обели пластовете, с които Грейс Хобдън се беше научила да се защитава.

Тя вдигна очи и го погледна. На Мик му се стори, че го преценява, че се чуди доколко може да му вярва. Тъпото изражение, което понякога я караше да изглежда глупава, се смени с пресметлива интелигентност.

Тя се извърна. На какъвто и тест да беше подложила Раф, той се беше провалил.

— Не можете да ми помогнете — каза. — Убих го и това е доживотна присъда.

— Може и да не е.

Грейс сви рамене, но не отговори. Тишина. Алън изглеждаше притеснен от отказа на Грейс да сътрудничи на най-добрия адвокат, когото можеше да намери, и каза:

— Грейс, ако ни дадеш информацията, която ни трябва, можем да намалим обвинението от убийство до убийство по непредпазливост. Така присъдата е по-кратка. Знаеш го, нали? Ако можеш да докажеш, че си била провокирана или си действала без умисъл, няма да прекараш толкова време в затвора. Дори може да е доста кратка присъда. Това ще е добре, нали?

Искрица оживление. После тя каза презрително:

— Няма да стане.

— Защо? — попита Раф.

Грейс загриза ноктите си и не отговори.

— Ти от хората, на които се случват лоши неща ли си? — попита Раф.

Тя кимна.

— Колко лоши?

Беше се извърнала от тях със стола си почти на сто и осемдесет градуса.

— Той щеше… — Говореше към ъгъла на стаята и краят на изречението й не се чу.

— Щеше какво? — подкани я Раф.

Тя прошепна нещо, но не се чу какво — беше сложила ръка пред устата си.

— Щеше какво? — отново попита Раф. Беше се навел напред толкова много, че почти я докосваше.

Тя отново прошепна нещо.

— Да те убие? — попита Раф.

Тя кимна.

— Защо?

Тя не отговори. Задъхваше се.

— Защо? — отново попита Раф. — Защо Пол Хобдън щеше да те убие?

Изведнъж, без предупреждение, тя се завъртя с лице към разпитващите я. Изправи се, яростта я изду като платно.

— Заради бебето! Защото не е от него!

— Съпругът ти знаеше ли, че си бременна?

— Не, по дяволите! Не разбирате ли? Щеше да ме убие, ако разбереше!

— Защото не е бил бащата.

— Да, мамка му, не беше! — Лицето й беше неузнаваемо. Отвращение, ярост и отчаяние. — Не можеше да го вдигне от месеци. Опита виагра и какво ли не, но не можеше. Така че стана избухлив, тъпакът му гаден. Подозираше, че има нещо, но така и не разбра, че е Фъргъс. Но въпреки това се погрижи да разбера какво ще стане, ако реша да го напусна.

— И какво е то? — попита Раф.

Грейс не отговори веднага. Отново седна, бавно, все едно спадна. Укротена, сякаш събитията я бяха направили безчувствена.

— Каза, че ако някога се опитам да направя нещо такова, ще ме намери, мен и децата, и ще ни убие. След което ще убие и себе си.

— И ти му повярва?

— О, да.

— Как щеше да го направи?

— Брат му има пушка. Има ферма до Нюкасъл. Би трябвало да я държи заключена, но миналата година я даде на Пол, понеже в гаража се бяха завъдили плъхове.