Джоана Хайнс - Птицата убийца

— Над, аз съм! Махни веригата, не мога да вляза!

Надира смутено отвори вратата.

— Извинявай. Сложих я по навик. Как мина?

Сам подпря калъфа с челото на стената и извади бутилка вода от хладилника.

— Не ме пусна да вляза. — И разказа накратко за посещението си у Раф.

— Е, поне те е докарал.

— Не беше от добро сърце, Над. Искаше да съм възможно по-далеч от дома му.

— Не можеш да си сигурна — каза Надира и на мига съжали за откровеността си. Крехкото доверие, което се оформяше, докато Сам й разказваше за Раф, се разклати.

— Да бе, не мога — каза Сам и й обърна гръб.

Надира се опита да поправи грешката си и бързо каза:

— Но защо ще е толкова недружелюбен?

— Страх го е от това, което може да намеря. Честно, и ти щеше да мислиш така, ако беше видяла лицето му, когато го попитах за дневника.

Понеже не беше видяла лицето му, Надира съвсем не беше убедена, но нямаше да направи грешката да го признае. Опита друга тактика:

— Някога минавало ли ти е през ум, че може да има основателна причина да крие дневника? Ако изобщо е у него.

— Каква причина?

— Може би в него има нещо, което ще те заболи да видиш. Може да е нещо за теб.

Сам я зяпна. След това много внимателно сложи чашата вода на плота и отиде в тясната дневна. Седна на дивана и скръсти ръце.

— Сам. — Надира я последва. — Не исках да те разстройвам.

— Няма нищо. Права си. Това е възможно. И аз се питах за същото.

— Тогава е разбираемо защо го крие.

— Проблемът е, че не смятам, че това е причината. А дори да е, какво значение има? Пак трябва да го видя.

— А ако не можеш? Ако е у Раф, а той не те пуска в къщата и Лола е там непрекъснато, и чистачката няма да ти помогне, няма какво да направиш.

— Винаги може да се направи нещо.

Надира не отговори. Беше грешка да подценява куража и решителността на Сам. Самата тя имаше тези качества, но по различен начин. Можеше да работи усилено и да не се предава, но в душата си беше консервативна. Никога не би направила нещо, с което да привлече вниманието, или да се опълчи срещу властта, ако можеше да го избегне. Затова за нея бе такова мъчение да се изправи срещу семейството си и пак затова беше посветила живота си на задачата да докаже, че е взела правилното решение.

Всъщност тъкмо свободата на Сам по отношение на този тип задръжки я беше привлякла от самото начало. Когато нарушаваше правилата, Сам обикновено го правеше, защото не осъзнаваше, че има правила. Целеустремеността й можеше да я направи да изглежда безмилостна, ако не вървеше редом с огромна доброта и щедрост.

А сега на лицето й беше изписано онова изражение.

— За какво мислиш?

— Току-що ми хрумна нещо.

Надира познаваше това изражение. То значеше, че Сам е открила най-прекия път от точка A до точка B и смята да тръгне по него, независимо от последствията. Беше същото изражение като миналата седмица, когато беше излязла в единайсет вечерта, без да каже къде отива, и беше взела фенерче и чук. Определено не отиваше на среща. Тогава Надира не настоя да разбере какво е намислила, защото не искаше да рискува Сам да я отхвърли. Но днес отново си говореха.

— Сам, намислила ли си нещо?

Сам се обърна и се ухили — със заразителната усмивка, която Надира отдавна не беше виждала.

— Може би.

— Какво?

— Не ти трябва да знаеш.

— Няма да влизаш с взлом, нали?

— Няма.

— Слава богу.

— Това вече го направих.

— Какво?!

— Този път ще накарам някого да влезе вместо мен.

Съдебните заседатели не успяваха да вземат решение, което изобщо не беше изненадващо. Късно една вечер в магазин за доставки на пица в Чингфорд беше извършен особено жесток обир. Откраднатата сума беше малка — под двеста лири, — но собственикът господин Пател беше бит и ритан, а синът му, който бе връхлетял с мотопеда си в магазина, за да му помогне, все още не беше работоспособен заради нараняванията си. Обвинението намекваше, че тримата обвиняеми нарочно са нанесли толкова щети като предупреждение към други дребни бизнесмени в района. Те определено изглеждаха като карикатури на бандити от малко градче — с еднаквите си прически и наперени стойки и пресиленото си раболепие пред съда. Всеки ден в залата присъстваха различни членове на семейство Пател. Тихото им достойнство и решимост да видят как справедливостта възтържествува будеше уважение.

За съжаление обаче Соли Пател, дали заради травмата, заради уплаха или объркване, не беше успял да разпознае вярно и тримата си нападатели на очната ставка. Това беше повече от достатъчно за Раф и той го използва, за да посее семената на съмнението в умовете на съдебните заседатели. Нито веднъж не заяви направо, че клиентите му са невинни по обвиненията, но отново и отново повтаряше, че делото на обвинението трябва да е непробиваемо, ако клиентите му ще бъдат лишени от свобода. „Извън всякакво съмнение, дами и господа. «Извън всякакво съмнение» означава, че ако имате някакви останали въпроси, каквито и да било глождещи ви въпроси, останали без отговор, ваш дълг е да оставите тези младежи на свобода“.