Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Фрид се упъти радостно към приятелите и приветства Ернест.

— Фрид — каза Ернест, обръщайки се към него, — ти откога се шляеш на тази изложба от момиченца и гимназистки, наречена главна улица?

— Но това е тъй красиво — тези ярки пролетни цветове на моминските дрехи, цялото това ярко въплъщение на месец май… Но… за мене е време… Трябва да вървя — каза Фрид и почервеня.

На другата страна на улицата той съгледа пъргаво момиче, което му хвърли поглед, от който той се изчерви.

— Добре, Фрид — каза Ернест, който разбра неговото вълнение и онова, което го влечеше, — отивай, модулирай във фа мажор.

Фрид се засмя, стисна ръката му и побърза да стигне момичето.

— Фриц, на мене самия ми се струва, че съм Метусалем в своята самотност. Господи, какво е това?

Фриц поздрави.

— Примадона от операта.

— Колко е елегантна!

— Тя е неудовлетворена!

— От какво?

— От живота и хората.

— В нея се чувства жената.

— Нейната майка е рускиня.

— Ето каква е работата! Но кажи ми, стари грешнико, откъде я познаваш ти?

— Запознах се случайно. Бях при градската врата и рисувах кулата. Неочаквано почувствах, че ме наблюдават, някакъв невидим флуид ме обля. Огледах се и видях пред себе си чифт тъмни очи. Те се усмихваха… аз не мога да ти изразя нейната усмивка, тя е неизразима. Поиска да купи моя етюд. Трябваше да й изкажа съжалението си и да й откажа, тъй като картината беше поръчана от друго лице, но я поканих на изложбата, където има редица мои работи.

— Ах, така! Нямам нищо против да се запозная днес с някое женско същество, макар само за да побъбря с нея.

— Тази вечер при мен ще дойде моята приятелка Елсбет и ще се запознаеш с нея. Но да отидем да изпием в чест на твоето пристигане една прашна бутилка вино.

— От това няма да се откажа, а след първата бутилка може да последва и втора.

Фриц радостно взе Ернест под ръка и приятелите ускориха крачките си.

— И така, мое момче — каза Фриц, когато се намериха вкъщи. — Какво пушиш ти? Лула, цигара, папироси? Избирай. Аз ще запуша своята любима лула.

— Аз ще предпочета папиросата. В това ще има повече стил.

— Следвам думите на Ницше: „Само онзи, който е вечно променлив, остава мой близък. Аз се изкачвам от една степен на развитие към друга. Останалите хора изостават — аз продължавам да се движа по кръга. И неочаквано се намирам в друг кръг на развитие“. Но стига за това. Твоята мансарда на бляновете наистина е великолепна. Ти си запазил своята обич към цветята.

— Това ми е присъщо отпреди. Навремето предпочитах да се откажа от вечеря, отколкото да се откажа от цветя. Нещо повече — веднъж цветята имаха за мен определено значение. Понякога купувах с последните си стотинки цветя. В един цветарски магазин видях прелестно момиче. Това не е рядко, но… нямах пари, а тя служеше в цветарски магазин. И с последната марка купих три рози с дълги стебла, взех ги, упътих се към изхода, после се върнах и подадох една от розите на учуденото момиче. След това си отидох, за да не наруша ефекта. Ти виждаш, че и тогава се стремях да не наруша стила. Една вечер, съвсем случайно, срещнах момичето. И трябва да призная, че цветята привличаха моето внимание в по-голяма степен, отколкото момичето. Това беше най-разсъдъчната любов в моя живот. Наскоро успях да завладея нейното малко сърце и на моята мансарда й бе отсъдено да преживее истински цветни оргии. Сега… милата Маргит е жена на чудесен човек и понякога може би си спомня за мен, влюбения в нейните цветя… Но трябва за минута да сляза долу. Столарят намерил красив шкаф и аз съм длъжен да му отговоря дали ще го взема. Едва не забравих за това. Ще се върна ей сега.

Ернест бавно допушваше папиросата и бе потънал в съзерцание на гълъбовия дим.

На вратата се почука. Погълнат от своите мисли, той извика:

— Влезте.

Влезе Елсбет.

— Добър вечер, Фриц.

При звука на този мек глас Ернест побърза да стане от мястото си.

— Ах — разсмя се той, — моята прелестна непозната от гарата. Каква среща! Вуйчо Фриц го няма. Ще ви бъде ли удобно да го почакате в моята компания? Наричат ме Ернест Винтер, а вие, ако не се лъжа, сте госпожица Хайндорф, нали?

— Да… — отговори Елсбет. — Та ето какъв бил Ернест Винтер, за когото тъй много ми е разказвал Фриц. — За миг тя затвори очи. Сама не знаеше какво я подбуди да направи това. Някаква вълна я връхлетя и тя почувства лека неувереност в себе си.

— Вие дойдохте и донесохте със себе си пролетта. Моля ви, седнете в това кресло, иначе не може — този стол по традиция принадлежи на Фриц. Това разкошно седалище, покрито с тежка копринена материя, е тъй живописно — в него има нещо от великолепието на трона и то винаги е било предназначено за мен. Това не е нищо друго освен дървено сандъче, върху което е поставена копринена покривка. На нашите гости обикновено се пада да стоят върху сандъче за въглища. Ако вие бихте се осмелили да погледнете в него, като махнете настрана покривката и вдигнете края, ще видите черни диаманти. Макар нашето състояние да се увеличи, ние не се решихме да изменим нашите традиции и в мансардата всичко си остава неизменно. Едничкото, което си позволихме, е да вземем за нуждите на нашите гости плетено кресло. Всичко, което се намира в мансардата, има своето предназначение — това е нашият приказен прозорец. Имаме го само от една година.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x