Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

Здесь есть возможность читать онлайн «Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 1977, Издательство: „Христо Г. Данов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мансардата на бляновете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мансардата на бляновете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

 Тази книга ще ви запознае със съдбите на хора, преминали през „фронта на любовта и приятелството“, където винаги има нещо ново — трогателно или трагично, но винаги извисяващо над дребнавото всекидневие.
Неиздавана от 1930 година на български език, „Мансардата на бляновете“ търси своите нови обитатели.
„Триумфалната ярка“, „Черният обелиск“, „Искрица живот“, „На Западния фронт нищо ново“, „Трима другари“ — това са заглавията, които изникват в паметта на читателя при споменаване името на световноизвестния писател Ерих Мария Ремарк. Чрез високохуманните си идеи творчеството му остава един от най-ценните влогове в планетарна

Мансардата на бляновете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мансардата на бляновете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— И къщите-казарми — подхвърли иронично Ернест.

— На тях не трябва да се обръща внимание. Трябва да взимаме от живота най-хубавото.

— А след това?

— А след това?… Днешният ден си остава само днешен. Аз съм още млада и хубава! За какво ще се замислям за бъдещето?

И тя полугласно започна да тананика някаква мелодия.

— Ах, толкова ми се иска да танцувам! Тук, в тези противни малки градчета, всичко това е неосъществимо. В Берлин може да се танцува навсякъде. Бостон… фокстрот, а тук? — И тя щракна с пръсти. — Скоро ще замина пак.

— Отново в Берлин?

— Разбира се.

— За да бъде човек щастлив, не е потребно да се намира винаги в голям град — каза Фриц.

— Съвършено вярно, щастие съществува и в някое скромно ъгълче.

— Може по различни пътища да се приближаваме към проблема за щастието. Аз имам една мила позната, която ми пише, че сега е напълно щастлива. Тя има дете.

Трикс се засмя звънливо.

— Колко неприятно!

Ернест я погледна спокойно:

— Тя е омъжена и отдавна мечтаеше да има дете.

— Е, какво! Аз не претендирам за това удоволствие. Искам да живея!

— Може да се живее външен и вътрешен живот — каза Фриц. — Целият въпрос е в това кой живот е по-значителен. Шампанското, поклонниците, накитите, празненствата — аз предполагам, че ще настане ден, когато всичко това ще ви омръзне. И какъв край на такава песен? Какво остава на старини? Другият живот ми се представя като много по-значителен, дълбок. За жената, у която висшето благо е нейната женственост, най-святото и най-прекрасното е — майчинството! Помислете колко прекрасно е това: да живеете чрез своите деца и да намерите в това безсмъртие!

Трикс го прекъсна и в гласа й прозвуча раздразнение:

— Кой сте вие? Какво искате от мен?

Фриц продължи:

— Жена, която не е станала майка, изгубва онова, което може да бъде в нея най-прекрасно. Какво безгранично щастие се таи в първите години на нейното дете, в неговите първи, още неразбираеми възклицания, в първите му страхливи опити да ходи! Тя вижда в него себе си, чувства как сама се възражда чрез него към живота. Жената може да прави всичко, каквото поиска. Едничката дума: — тя е майка! — е достатъчна, за да изкупи всичко, което е било. Може би знаете това от вашата майка.

Трикс го погледна учудено. После стана и се запъти към изхода.

Ернест се усмихна многозначително. След минутно мълчание той също излезе.

Като се завърна, развълнуван каза:

— Тя стоеше във вестибюла и плачеше. Заговорих я и й дадох твоя адрес. Непрестанно ме питаше: „Кой е този човек? Какво става с мен?“. Тя сигурно ще се върне скоро.

— Аз й казах всичко това преднамерено — забеляза Фриц, — исках да й открия затаеното в самата нея и да извикам към живот онова, което беше скрито дълбоко. Това, което се разбуди в нея, не ще изчезне, то ще продължи да живее. И сега въпросът е там кое именно ще се окаже по-силно в нея и ще надвие.

Ернест кимна с глава.

— Тя е славно момиче, но има гореща кръв и малко лекомислена глава. Останалото ти е ясно. Тя ще издържи. Струва ми се, че днес числото на твоите деца се увеличи с още една душа.

— Колкото повече са, толкова по-добре.

Те продължиха да беседват и после си тръгнаха.

Вечерта бе обвила улиците на града. Над човешките стремежи се издигаше сиво-зелената кула на събора. Под мостовете шумеше реката. За какво? За хората… за хората. В парка цъфтеше пролет. Люлякът прецъфтя и розите набъбваха от сокове.

Ернест коментираше минаващите девойки:

— Сякаш върху тях са сложени корони — пролетта ги е увенчала така!

— В това има и гордост, и смирение. Те чувстват как в тях се пробужда женствеността. И нейното назначение — да се принасят в дар и да дават отмора.

— Ти знаеш ли, Фриц, жените са много по-добри от нас.

— Защо ти дойде тази мисъл в главата?

— Не зная. Но доказателство за това е любовта. У мъжа говори жаждата да обладава, у жената — жертвеният порив. У мъжа има достатъчно много честолюбие. Но аз имам предвид жените, а не самките.

Фриц се усмихна:

— В младите си години аз твърдях, че мъжът не е способен да обича. Но после се отказах от тази мисъл. От чисто телесното влечение следва да се стигне до духовната любов. За много от хората любов се нарича чувствеността. Не може да има любов без духовно влечение, но това още не значи, че тя се превръща в бледо безтелесно платоническо влечение. Аз не съм лицемер, но презирам оголеното телесно влечение. Сродството на душите, реализирано в сродство на плътта — ето кое наричам аз любов. Ето я и Паула… За нея любовта е още затворена книга. Ето и Фрид.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мансардата на бляновете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мансардата на бляновете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мансардата на бляновете»

Обсуждение, отзывы о книге «Мансардата на бляновете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x