Эрих Ремарк - Мансардата на бляновете

В този момент в купето влезе кондукторът и потвърди моите думи. Дамата трябваше да вземе кученцето на коленете си; аз не поисках да заема освободеното място, а го предложих на другата девойка. С особено злорадство наблюдавах отвратителното същество, което се намери между двете девойки и което с ожесточение прибра дрехите си. Един от спътниците на девойките заговори с мен, предложи ми цигара, като очевидно желаеше с това да ми изрази своята признателност. На драго сърце бих се отказал от цигарата, но това би било сметнато за високомерие. И аз запуших, макар че едва не ми стана зле. После го почерпих с хаванска пура, една от хаванските пури, които един приятел ми беше дал на тръгване.

Той е чудесен момък. Следва в Лайпциг в консерваторията и тъй добре говореше за своята работа там, че аз пламнах от желание да се преместя в Лайпциг. На следващата гара те напуснаха влака. И девойката ме погледна… О, този поглед! Той беше прекрасен, както лилава коприна…

Замълчаха. Здрачевините се сгъстяваха, обвивайки мансардата на бляновете с нежна синевина.

— Вуйчо Фриц — каза Елсбет, — стъмни се.

Фриц запали свещите пред портрета и той оживя. Стори им се, че очите на портрета добиха блясък и устните потрепериха.

Фриц взе едно малко томче и прочете:

— Предвечна съкровена мелодия — прошепна мечтателно Ернест. — Да, именно такава е тази мелодия, витаеща над живота; това е нещо, изтъкано от надежди и тайни. Понякога ми се струва, че тази песен е забравена от времето на нашето детство… Понякога в нея звучи камбаната на бъдещето… Слушайки този зов, разтваряш по-широко очи и се взираш в далечния хоризонт, стремиш се към нови светове… Понякога тази мелодия прозвучава в нощта като аромата на люляка.

Елсбет разтвори широко очи.

— Така — прошепна тя и гласът й затрептя.

— В това е завършекът на всички мечти — каза Ернест.

Отдалече се разнесе звънът на градския часовник. Елсбет сякаш се разбуди от сън и стана.

— Бих искала завинаги да остана тук — каза тя, — но трябва да се прибирам.

Ернест тръгна с нея по шумните улици. Той я хвана под ръка. Ръката й трепереше леко.

И те вървяха, без да проронят дума в майската нощ. Елсбет се спря до вратата.

— Аз живея тук… Лека нощ.

Той наведе глава в поклон и изчака стройният й силует да потъне в мрака зад вратата. Тогава се обърна и бързо закрачи назад.

От мансардата на бляновете полетяха пъстри листа хартия — това бяха писма, адресирани от Фриц до моминските стаи на Елсбет и Паула.

Фриц и Ернест канеха девойките да дойдат при тях вечерта.

В мансардата на бляновете всичко беше тържествено — тя тънеше в цветя, пред портрета бяха запалени две яркочервени свещи.

И отново изглеждаше, че очите на портрета оживяват, а устата се усмихва.

Елсбет имаше бяла бродирана дреха, а на главата — тънък златен обръч.

„Тя прилича на кралица“ — помисли Ернест, докато се занимаваше с чайника. Той беше облякъл една от светлите блузи на Фриц. Чайникът запя своята песен. Фриц украсяваше масата с цветя, а Ернест говореше:

— Най-напред ще бъде сервиран чай, нашият чай… Чаят, който е мислим само в мансардата на бляновете. Този, който мечтае за деликатеси — за омари, сардини — ще трябва да се откаже от своите мечти. Ние и двамата се придържаме към традицията и сме верни на националното блюдо на нашата мансарда, което беше ежедневно блюдо още в онези времена, когато гениалността на обитателите на мансардата, или макар поне гениалността на Фриц, не беше още призната от обществото. Това блюдо се състои от черен хляб с масло. Длъжен съм да призная, че маслото се появи само впоследствие като допълнение към блюдото заедно с нарастването на нашето благосъстояние. Отгоре на бутерброда се намазва сироп. Техниката на този процес е следната: спускате лъжичката в гъстата течност, обръщате я няколко пъти и след това я изваждате навън с рязко движение. После — при известно изкуство — вие можете да добиете инициалите на любимия човек. След това едно движение на ножа разпределя равномерно сиропа по целия бутерброд. По-нататък, тъй като е необходимо бутербродът да се държи в равновесие и да се следи сиропът да не потече и да не капе от хляба, всичко се превръща в едно хубаво упражнение за развиване на търпението и чувството на равновесие. Впоследствие аз ще напиша статия за възпитателните свойства на това ядене…