Филипп Джиан - „Ох...“

Ана ни кани на обяд. Отвръщам й, че не говори сериозно, че нямаме време, но те са трима срещу мен, а не след дълго и четирима, защото тя изпраща Ришар да повика своята нова годеница.

- О, така ли я наричаш? Наистина ли са сгодени?

- Нали живеят на семейни начала? - отвръща ми тя, като свива рамене.

- Мамо, престани - въздиша Венсан. - Сама знаеш положението.

Запалвам цигара. Когато двамата се появяват, аз извръщам глава.

Все пак остават известни съмнения дали Венсан ще намери достатъчно сили, за да устои на натякванията на Жози, но той изглежда решен и дори зап лашва да спи в хотел, ако не успее да я вразуми. Наблюдавам крадешком Ришар и Елен. Навремето двамата с този мъж бяхме семейство. Днес той живее на семейни начала с друга жена. По средата на обяда не чувствам никакъв глад и си поръчвам джин-тоник.

Когато ми поднасят чашата, той се обръща към мен и ме изглежда учудено.

Уреждам сметката по погребението на баща ми. Появили са се няколко статии по повод смъртта му, които припомнят извършеното от него масово убийство, но с изключение на градушката от обидни коментари на читателите в интернет, никой не се сеща за мен, няма нито едно писмо, обаждане по телефона или контакт от каквото и да било естество, но ето че Ралф се грижи да наруши забравата.

- Един откачен по-малко - казва ми той, - ако мога така да се изразя.

В този момент аз опаковам дрехите на Ирен, за да ги предам на Червения кръст. Спирам и любезно му обяснявам, че един що-годе възпитан човек не би си позволил да оскърбява покойник пред родната му дъщеря, после продължавам, без повече да му обръщам внимание.

- Престанете да се правите на важна - обажда се той. - Не мога да ви понасям.

- Да не сте пили?

- Изобщо не понасям фукли като вас.

При тези думи той се тръшва на стола. Декември е месец, през който мъжете се напиват - убиват, изнасилват, свързват се с неподходящи жени, признават чужди деца, бягат, стенат, умират - но поне този не губи дар слово и така научавам, че с него сме посещавали едно и също училище и той помнел ужаса, в който навремето баща ми хвърлил цялата страна, и че още тогава държанието ми ужасно го дразнело. Изобщо не помня да съм го виждала през онези години, но може би казва истината.

- Вървете да вземете един душ - съветвам го аз. - Никак не миришете приятно.

Той се надига, залита и ме гледа злобно.

- Все пак един мръсник по-малко и съм доволен, че чуках жена му.

Не отвръщам нищо. Обличам палтото и си слагам ръкавиците.

- Така или иначе, гледайте колкото се може по-скоро да си стегнете куфарите - казвам му на тръгване.

По течението на Сена се спускат ледени късове. Срещам се с Ана, за да отидем на вечеря с двама сериозни инвеститори, които на всяка цена трябва да привлечем - трудни партньори, но накрая успяваме да сключим доста изгоден договор. Когато излизаме от ресторанта, вече е късно и аз се чувствам изморена, но точно тогава получавам съобщение от Венсан, който се оплаква, че не може да отключи вратата на техния апартамент. Изчаквам да видя дали Ана ще получи същото съобщение. Отговарям, че веднага отивам при него.

Приятно изненадана съм, че в трудно положение се обръща към мен. Когато пристигам на място, научавам, че Жози е сменила ключалките на входната врата.

- Това на нищо не прилича! - възкликвам с прес торено възмущение.

Той е едновременно нервен и объркан, мисля си, че не е бил подготвен за толкова решителна реакция от страна на Жози и не може да оцени евентуалните последици. Докато карам покрай кейовете, дори не ме пита къде отиваме.

- Научих, че дядо е починал - обажда се той.

В това отношение Ирен бе извоювала победа. Възползвала се бе от пубертета на Венсан, този ужасен период, по време на който всяко нещо, способно да подразни или да ядоса майка му, беше добре дошло.

- Не го наричай дядо - повтарях му аз. - Той не е твой дядо. Този човек не ти е никакъв.

После се обръщах към Ирен:

- А ти кога ще престанеш да му набиваш в главата всички тези неща? Кажи ми какво всъщност целиш?

Карахме се жестоко по този въпрос, буквално побеснявах, но позицията ми беше трудно защитима, не можех да залича кръвните връзки.

Поглеждам го с подозрение, но не долавям никаква саркастична нотка, докато казва дядо, а миролюбивият му вид ме успокоява.

- Да - потвърждавам. - Обесил се е.

Той поклаща глава и гледа разсеяно навън. Минаваме моста „Севр“.

- Мамка му - обажда се неочаквано той. - Все пак е твой баща.

Когато пристигаме у дома, няма нужда да му показвам неговата стая, знае коя е. Намирам му четка за зъби. Навън студената нощ е обляна в лунна светлина.