Филипп Джиан - „Ох...“

- Струва ми се, че не разбирате - казвам му. - Но грешката е моя. Трябва да се сърдя на себе си. Може би си давате сметка, че никак не ми е лесно. В този момент не съм добре, чувствам се объркана. Трябва да го имате предвид, Патрик. Безкрайно съжалявам, ако не съм била достатъчно ясна, но все пак имайте го предвид. Понякога човек прави какво ли не само за да намери облекчение.

Преди да мога да реагирам, той пристъпва вътре, долепя устни до моите, принуждава ме да отстъпя и захлопва с крак вратата. Мигом двамата се оказваме на пода, точно на същото място, където ме бе изнасилил първия път, стенем, ръмжим, вчепкани като бесни кучета.

Той вдига полата ми, разкъсва чорапогащника и пъхва ръка между краката ми, а през това време аз го налагам с юмруци и се опитвам да го ухапя. Внезапно завесата пред очите ми пада, пътят пред мен е открит, изведнъж преставам да се боря и се отпускам покорна в момента, когато той се готви да пристъпи към действие.

Легнал е върху мен. Колебае се, застива за секунда, изпъшква, след което рухва като поразен от гръм.

После рязко скача на крака и се втурва навън, като оставя вратата отворена. Изправям се и отивам да я затворя. Марти, който за пореден път е присъствал на сцената, ме гледа учудено.

- Малко е трудно за обяснение - казвам му, докато той ме следва по петите.

През следващите дни нямам време да осмислям случилото се, защото съм претрупана с работа, излизам от къщи призори и се връщам по тъмно, без да имам каквото и да било желание за приключения.

На тръгване поглеждам бегло към къщата отсреща, капаците са отворени, коминът пуши, всичко е спокойно, същото правя и на връщане, прозорците светят, снегът в неговата градина искри в нощта, но нищо повече, вкарвам колата в гаража, изключвам двигателя, изваждам ключовете и преставам да мис ля за него.

В живота няма нищо по-просто от това, да работиш и аз успешно се справям с умората от безкрайните обсъждания, безкрайните телефонни разговори, безкрайното четене и всичко останало, като в края на деня все пак ми остават достатъчно сили да се прибера у дома, да си приготвя сандвич, да се кача в спалнята, да се съблека, а във ваната да запаля един джойнт за отпускане на фона на музиката, докато си играя с глицериновия сапун. Сама с моя котарак.

Поначало Марти беше предназначен за Венсан, който месеци наред искаше куче, а Ришар, който не искаше и да чуе за подобно нещо, реши, че котка може да реши проблема, но Венсан дори не го взе на ръце -накрая котето намери убежище в моите прегръдки.

Щастлива съм, че е при мен. Вярно е, че не може да ми се притече на помощ, ако бъда нападната, но това няма значение. С него нямам усещането, че обитавам сама тази къща. Мога да му говоря. А освен това нямаме мишки.

Присъствието на Венсан, естествено, ни бави, защото той непрестанно се мотае в краката ни, докато търси молив или телбод, а понякога ни прекъсва, размахвайки ръце отвъд остъклената врата, за да ни пита неизвестно какво относно архива, който му поверихме с надеждата да въведе в него известен ред. Бях се опитала да изтъкна този аргумент, да напомня, че моментът не е подходящ за обучението на нов служител, че на всяка цена трябва да наваксаме изоставането по някои проекти, че няма да ни стигне времето, но Ана изобщо не ме слуша, защото бърза да включи в действие своята стратегия, така че дните са дълги, напрегнати и аз нямам никакво намерение да ги натоварвам допълнително.

Още повече че положението силно се влошава заради Жози, която настоява Венсан веднага да напусне длъжността, така великодушно

осигурена от Ана.

- Тя има ли представа какво означава безсрочен трудов договор? -престорено се възмущавам аз, за да задуша в зародиш всяко подозрение за сговор между мен и Жози, което би могло да се роди от жалкия ми неутралитет.

Ана се усмихва крадешком, а Венсан гризе нокътя на палеца си -колебая се дали да не му напомня колко прибързано се е хвърлил в прегръдките на тази жена, въпреки всичките ни предупреждения.

Ришар е отишъл да пофлиртува с Елен и когато се завръща, пита какво решение е взел синът му.

- Хайде, мой човек, какво смяташ да правиш?

Следва тягостно мълчание. После Венсан вдига очи, поглежда към Ана и обявява, че ще остане. Ана е много доволна. Виждам върху лицето й дълбоката радост, която Венсан понякога предизвиква у нея, проявила се за пръв път, когато го понесе на ръце към кръщелния купел - бутвам дискретно с лакът Ришар, за да привлека вниманието му върху картината на чисто щастие, което в този момент тя въп лъщава.