Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Две лимонови сорбета, моля — поръчаха двама юноши.

Тя напълни фунийките, които беше поставила в стойката и усмихнато взе парите с другата си ръка. Касата почти преливаше. Родителите подаваха банкноти от десет лири отдясно, отляво и по средата, бързайки да усмирят със сладките лакомства разгорещените си и възбудени деца.

Следващата поръчка бе за две фунийки с шоколадов сладолед, после супер сметанов сладолед — специалитетът за деня, пралина, полята със солен карамелен сос.

Анна се бе съсредоточила да полее соса във формата на сърце върху сладоледа — което бе нейна гордост. Докато го направеше съвършено, опашката можеше да почака.

— Имате ли…

Един мъжки глас наруши съсредоточената й работа.

— … гранита с малини и манго?

Лявата страна на сърцето се изкриви, защото ръката на Анна се разтрепери, когато чу новата поръчка. Беше написана с едри букви на дъската, но целия ден никой не беше поръчал гранита.

Тя вдигна поглед от сладоледа, който украсяваше, и видя пред себе си мъжа, който почти не напускаше мислите й през цялото лято.

Матео пое сладоледа и фунийките от ръцете й и със сърдечна усмивка ги връчи на децата, които ги чакаха, преди да се обърне отново към нея.

— Изминах целия този път, само за да опитам тази гранита — каза Матео с дръзка искрица в очите. — Няма да ме оставиш тук да гладувам, нали?

Юли, следващата година — Ню Йорк

— Влизайте направо вътре — каза Имоджен на елегантната млада двойка. — Ето ви каталога с подробности за всички снимки.

Намираше се в скъпа галерия в Челси, Ню Йорк, заедно с Фин, на частен оглед в средата на седмицата. По стените висяха фотографии в рамки, изтънчени гости пиеха коктейли и се разхождаха назад-напред, обсъждайки произведенията на изкуството.

„Това не е просто изложба — помисли си тя с гордост. — Това е моята изложба.“

Всяка подводна снимка разказваше някаква история, разкриваше скрито кътче от света, на който тя за кратко време бе станала част с помощта на кислородна бутилка и подводни очила. Рибата клоун, рибите скат — и най-голямата от всички снимки — едър план на китова акула избликваха в ярки цветове по стените на галерията.

— Струва ми се, че ето там имаш купувач — прошепна Фин в ухото й, като посочи елегантен господин, който се взираше внимателно в страницата на каталога, където бяха изписани цените.

— Изглежда проявява интерес, нали? — каза тя с надежда.

Някои от снимките й вече бяха отбелязани с червени точки, а още не беше минало и десет часа.

Двамата с Фин живяха осем месеца на Ко Тао. Първите две седмици беше като мъгла от слънце и целувки, дълго плуване в морето и вечери в плажните барове. Но после Имоджен отново се съсредоточи върху фотографията, като се гмуркаше почти всеки ден и попълваше колекцията си.

Известно време Фин нямаше какво да прави и му беше трудно да зареже напълно школата по сърф — обаждаше се на Анди почти всеки ден, за да го разпитва. Постепенно обаче се отпусна, намери си работа в местен бар за смутита 21, където смесваше напитки от кокосово мляко и плодове за жадните плажуващи. Двамата с Имоджен си бяха разпределили ежедневната домакинска работа. За учудване на Фин дори и в плажно бунгало с хамаци имаше боклук за рециклиране и необходимост да се пазарува.

Те не бяха неразделни от сутрин до вечер, откриваха нови приятели и различни интереси. И двамата се наслаждаваха на времето, прекарвано заедно вечер, със студена бира или прясно изпечена риба на скара на верандата си.

След шест месеца в Тайланд Имоджен приключи със снимките и си направи уеб страница с помощта на Фин. През следващите няколко месеца последва изнервящата задача в търсене на агенти и собственици на галерии, предлагане на снимките с надежда, че някой ще прояви интерес. Не отговаряха на електронните й съобщения, а телефонните разговори бяха обезкуражаващи. Докато не пристигна Ники. Тя беше собственичка на нюйоркска галерия, посветена на издирване на нови таланти и със сродна страст към гмуркането. Те с Имоджен се харесаха в мига, в който се запознаха в школата по гмуркане на Дейви. За девет месеца с Фин бяха напреднали много.

Имоджен се обади на сестра си след частния оглед, докато с Фин довършваха ранния обяд в апартамента си в Бруклин. Едни приятели на Ники бяха заминали и тя им уреди да живеят в къщата, докато продължава изложбата, а пък таванският апартамент се оказа идеален за тях.