Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Промени ли? — попита Анна.

— Да. Нали знаеш колко обичаше мама да е сред хора… как вратата й никога не се затваряше — било вкъщи, било в магазина.

— Да — каза Имоджен.

— Ще преустроя къщата в квартири за нощувка и закуска. Въпреки че ще живея там, пак остават четири свободни стаи, а вие знаете колко са просторни. Освен това и аз ще имам нужда от малко компания, след като отново съм ерген.

— Каква чудесна идея — намеси се Анна. — И със сигурност ще ги посъветваш къде да намерят най-хубавия сладолед в града, нали?

— Bon voyage! 20 — Вдигнаха тост семейството и приятелите на Имоджен. Бяха изпълнили всекидневната на Фин, пиеха шампанско и ядяха сандвичи на фона на изумителната гледка към морето през огромните прозорци.

Анна погледна сестра си, която целуваше Фин, забравила за всичко, без да забелязва другите хора в стаята.

Веднъж и Имоджен да знае къде отива и с кого. За сметка на това животът на Анна представляваше бял лист.

— Та какво мислиш за него? — прошепна майка им на Анна.

— Фин ли? Той е съкровище — отвърна Анна.

— Ще се грижи добре за нея, нали?

— Разбира се, че ще се грижи, мамо. Той е едно наистина добро и честно момче — каза Анна. — И е подходящ за нея.

— Хубаво — каза Джан. — Знам, че тя не го вижда, но аз й се възхищавам. Просто понякога ми се ще да прилича повече на теб, скъпа, и да не е толкова склонна да излага живота си на опасност. Но може би ще настъпи и такъв ден.

— Не я притеснявай — каза Анна, като отпи от шампанското си. — Хайде, мамо, на кого са му притрябвали две такива като мен? И мисля, че забавлението липсва на всички ни.

— Може би си права — отвърна майка й, като размисли. — А ти, скъпа — продължи тя, — толкова съжалявам за станалото между теб и Джон.

— О, недей — възрази Анна. — Било е за добро. По-добре сега, отколкото по-късно. А и толкова се радвам за шанса на Алфи, отново да расте с двамата си истински родители. Знам колко много значеше за мен да израсна с вас двамата.

Джан се усмихна и докосна ръката на Анна.

— Като заговорихме за това — продължи Анна, — май нещата са се пооправили между вас?

— Да. Нещата са на косъм, но все пак сме заедно. — Разсмя се майка й. — Знам, че никак не се справях, когато беше болен. Не съм от най-добрите слушатели и просто исках да си е както винаги. Беше ми трудно да го гледам толкова потиснат и отвеян. После, като каза на Франсоаз да не си вре носа в магазина, като че ли видях проблясък от онзи Том, когото обичах, и оттогава той все повече се подобрява. Никога не съм го обичала повече, Анна.

След купона Анна закара Имоджен и Фин на летище „Гетуик“. С тях пътуваха Том и Джан.

— Та от какво ще печелите пари, като отидете там? — Джан попита Фин от претъпканата задна седалка.

Анна шофираше, но майка й започна да я насочва от задната седалка от момента, в който тръгнаха. Затова Анна почувства облекчение, че сега тя бе насочила вниманието си другаде — да извлече възможно повече информация от новия приятел на Имоджен.

— Имам известни спестявания, с които ще се оправим — каза Фин.

— От доста време бизнесът ми е стабилен, а при работно време като моето и на Анди на човек невинаги му остава време да похарчи спечелените пари. Сега обаче — и той погледна с усмивка към Имоджен — имам идеалното извинение.

Баща й и Анна се спогледаха. И двамата знаеха, че съвсем скоро Джан щеше да бъде завладяна от непринудения чар на Фин. Той не само печелеше всички наоколо, но сякаш пробуждаше у Имоджен чувство на удовлетворение, непознато на никого от тях досега.

— Е — продължи Джан, като явно се опитваше да не капитулира напълно, преди да са пристигнали, — ако свършите парите, ще трябва да се приберете у дома, нали?

— Мамо — запротестира Имоджен, — хайде, остави го на мира, а? Така както си го подхванала, Фин сигурно ще си промени решението, още преди да сме стигнали летището.

Докато приближаваха „Гетуик“, Имоджен и Фин непринудено бъбреха за Тайланд и за това с какво да се заемат най-напред. Когато стигнаха до разклона за „Гетуик“ обаче, Джан отново се обади.

— Ами Коледа? — попита тя. — И тази Коледа ли няма да сте у дома?

— Ще се свържем с вас по скайпа от плажа. Ще намерим начин да сме там.

Намериха място на паркинга на летището и тръгнаха заедно към гишетата за чекиране.

— Ще се видим след шест месеца, сестричке — прошепна Анна в ухото на Имоджен и те се прегърнаха. — Забавлявай се.

Имоджен също се усмихна. Слънцето като че ли се беше завърнало отново в очите й, дори и в климатизирания терминал на аерогарата, през чиито прозорци се виждаха само сиви облаци.