Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Ще се видим — отвърна Имоджен. — А пък това лято… е, то беше… — И тя сви рамене, неспособна да намери думи.

— Лято и половина, нали? — каза Анна.

— Емоционално — усмихна се Имоджен.

Анна се сети за времето, прекарано заедно със сестра й, докато изправяха бизнеса на крака. С всяко ново преодоляно препятствие те научаваха по още нещо за онова, на което наистина бяха способни и което имаше значение. И двете бяха силни, както и цялото им семейство. Е, все по нещичко щеше да липсва, но с помощта на магазина и на стаите, които щяха да дават под наем, щяха да намерят начин да поддържат спомена за Вивиен жив.

— Ще ми липсваш — каза Анна и хвана сестра си за ръката. — Моля те, не позволявай на мама да те разубеди изобщо да се върнеш у дома.

— Ще се върнем — обеща Имоджен, като се разсмя и хвърли поглед на Фин, който прегръщаше майка им и баща им на прощаване, като че ли ги бе познавал цял живот.

— Случила си с него. — Анна кимна към Фин.

— Да — съгласи се Имоджен. — И май може да се окаже не чак толкова лош в крайна сметка.

— Разбира се, че не е. Бъди добра с него и направи страхотни снимки, за да има на какво да се радваме, когато тук е студено и дъждовно.

— Ще се заема! Нямам търпение да се заловя с тях — добави Имоджен, като потупа чантата с апарата си.

— Чакам с нетърпение да ги видя — каза Анна и забеляза как Фин се опитва да се измъкне от сърдечната прегръдка на майка им.

— И ти ще си окей, нали? — попита Имоджен.

— Защо всички ми задават все този въпрос? Да, ще съм добре и защото знам, че всъщност мислиш точно за това — нямам намерение да се сдобрявам с Джон.

— Обещай ми? Независимо какво ще ти наговори той?

— Няма какво да ми казва — увери я Анна, като се почувства по-смела от седмици наред. — Не беше правилно и ако съм честна, мисля, че се заблуждавах твърде дълго време.

По високоговорителя се чу съобщение.

— Полет 304 на „Бритиш Еъруейз“ за Банкок. Моля пътниците за полет 304 да се отправят към изход 14.

Имоджен посегна към сака си, а после хвана Фин за ръката.

— Време е да вървим — каза тя.

Когато сестра й мина през входа за заминаващите, очите на Анна се насълзиха. Имоджен каза, че ще се върне след шест месеца и може би този път наистина мислеше така. Но пък с Имоджен човек никога не можеше да бъде сигурен.

Когато се върнаха в Брайтън, Анна, майка й и баща й влязоха във фоайето на „Гранд хотел“.

— Да се сбогуваме с Анна и после можеш да се облечеш официално, Джан.

— Значи така, а? — разсмя се Анна. — Не сте виждали дъщеря си от векове, а щом дойдохте тук, нямате търпение да ме зарежете?

— Знаеш, че не е така, скъпа — каза Джан. — Но не ни се случва да идваме често в града. А баща ти ми обеща да ме заведе да хапнем. Пропуснахме годишнината си тази година — каза тя и хвана мъжа си за ръка. — Не че тогава имахме настроение да празнуваме, нали, Том?

— Моментът не беше подходящ.

— Затова ще празнуваме тази вечер.

— Страхотно. Само се шегувах. Не ме оставяйте да ви преча — каза Анна. — Честита годишнина и ви пожелавам прекрасна вечер. Знам, че ще бъде такава.

Анна целуна майка си. Когато прегърна баща си, той я притисна до себе си малко по-дълго от обичайното.

Нищо не може да се сравни с циганското лято, мислеше си Анна две седмици по-късно, докато гледаше през прозореца си безоблачното септемврийско небе. Всички се бяха предали, бяха прибрали летните си дрехи, бяха внесли вътре градинските мебели, изхвърлили почти празните шишенца със слънцезащитен крем и свалили ваканционните си снимки от апаратите, оставайки единствено със сладко-горчивото чувство за загуба.

А после — като че ли от нищото — лятото се завърна. Анна дръпна завесите в очакване да види поредния дъждовен септемврийски ден, а вместо това веднага усети жегата. Слънцето беше златножълто и още от осем часа сутринта плажът започна да се пълни.

Анна облече карирана лятна рокля и сандали на платформа, вдигна косата си с шноли. Постави си малко блясък за устни и си сложи чифт малки сребърни обици. Наистина се справяше сама с магазина. И бизнесът вървеше добре.

Тя порови във фризера за сладоледите и гранитата, които беше приготвила предната вечер — богат на пралини сладолед и лятна плодова гранита. Някак подсъзнателно трябва да беше усетила, че слънцето ще изгрее. След като нареди внимателно подносите в хладилната си чанта, тя за последен път се погледна в огледалото и излезе от апартамента.

В единайсет часа опашката в „При Вивиен“ се виеше навън от вратата. Анна работеше сама и й беше горещо — капчица пот потече по гърба й.