Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Какво?

— Мисля, че всичко, което трябва да правим, е да караме ден за ден.

— Хубава фраза — одобрих, — трябва да я запомня.

Някъде около ден по-късно анонимно обаждане изпратило полицаите от Седемдесет и втори участък в Бруклин в къщата на Албърт Уолънс, която той наследил след смъртта на майка си три години по-рано. Полицаите намерили Уолънс, двайсет и осем годишен, безработен строителен работник с досие за сексуални нападения и второстепенни обвинения за нападение. Уолънс бил мъртъв със стегната около врата му струна от пиано. В същото помещение на мазето открили и нещо, което приличало на разчлененото тяло на друг мъж. Трийсет и шест годишният Реймънд Джоузеф Каландър, чиято професионална биография включвала и седеммесечен ангажимент като цивилен сътрудник на нюйоркския офис на Агенцията за борба с наркотиците, все още бил жив. Преместили го в медицинския център „Меймонидес“, където дошъл в съзнание, но не можел да общува, издавал само мучащи звуци до смъртта си два дни по-късно.

Откритите в къщата на Уолънс доказателства и двете коли, намерени в съседния гараж, уличили и двамата мъже в няколко убийства, за които полицаите от отдел „Убийства“ в Бруклин наскоро разбрали, че са свързани и че са дело на екип от серийни убийци. Появиха се няколко теории, които обясняваха сцената на смъртта, най-убедителната от тях предполагаше, че е имало трети мъж от екипа и че той е убил другите двама, след което е избягал. Друга догадка, която изглеждаше съмнителна на всеки, виждал Каландър или чел доклада за нараняванията му, твърдеше, че Каландър напълно е изгубил контрол и първо е убил партньора си с гарота, а после е изпаднал в изстъпление, при което постепенно сам е осакатил тялото си. Предвид факта, че някак е успял без чужда помощ да си отсече ръцете, краката, ушите, да си избоде очите и отреже гениталиите, „постепенно“ едва начева обяснението.

Дрю Каплан представляваше Пам Касиди при преговорите й с национален таблоид. Те отпечатаха историята й „Изгубих едната си гърда от Касапите от Сънсет Парк“ и платиха цена, която Каплан определи като „голяма петцифрена сума“. В разговор, проведен в отсъствието на нейния адвокат, уверих Пам, че Албърт и Рей наистина са били мъжете, които са я отвлекли и че не е имало никакъв трети човек.

— Искаш да кажеш, че Рей сам се е подредил така? — почуди се тя.

Илейн й каза, че има някои неща, които не ни е съдено да знаем.

Около седмица след смъртта на Каландър, която е била някъде към края на седмицата след пътуването ни до гробището, Кенан Кури ми позвъни от фоайето и ми каза, че е паркирал лошо пред хотела ми. Дали съм можел да сляза да изпием по кафе или нещо такова?

Отидохме във „Флейм“ зад ъгъла и си взехме маса до прозореца.

— Бях наблизо — рече Кенан. — Реших да намина и да те поздравя. Радвам се да те видя.

И аз се радвах да го видя. Изглеждаше добре и му го казах.

— Взех решение — съобщи ми той. — Заминавам на малко пътешествие.

— Така ли?

— По-точно напускам страната. Разчистих доста недовършени въпроси през последните няколко дни. Продадох къщата.

— Толкова бързо?

— Бях единственият й собственик и я продадох за пари в брой. Много евтино. Новите собственици са корейци, бащата дойде при сключването на сделката с двамата си сина и пазарска торба, пълна с пари. Помниш ли как Пити казваше на Юри, че било жалко, че не е грък, така можел да събере много пари в брой? Човече, той трябваше да е кореец. Тези хора въртят бизнес, без да признават нито чекове, нито кредитни карти, нито ведомости, нищо. Всичко става в зелено. Получих парите в брой, те станаха собственици и останаха като омагьосани, когато им показах как се използва алармата срещу крадци. Страшно им хареса. Произведение на изкуството, човек. Нямаше как да не им хареса.

— Къде отиваш?

— Най-напред в Белиз, да се видя с роднини. После Того.

— За да се включиш в семейния бизнес?

— Ще видим. За известно време, може би. Да видим дали ще ми хареса, да видим дали мога да остана да живея там. Аз съм момче от Бруклин, знаеш. Родено и отраснало тук. Не знам дали мога да се справя далеч от стария квартал. Сигурно ще се отегча до смърт за месец време.

— Или пък ще ти хареса.

— Няма как да разбере човек, ако не опита, нали така? Винаги мога да се върна.

— Разбира се.

— Но да замина сега не е лоша идея — рече той. — Нали ти разказах за сделката с хашиша?