Лоуренс Блок: Билет за отвъдното

Изградих си хубав живот. Спестих пари, инвестирах, купих си този апартамент. Всичко вървеше добре.

Но по някое време миналото лято, започнах да осъзнавам, че вече не се получава. Заради онова, което имахме с теб. Ние, двамата. Казах си, че е откачено, че онова, което имаме с теб, е в едно отделение, а онова, което правя за пари, е на съвсем друго място, но е трудно да държиш вратите на отделенията здраво затворени. Чувствах се нелоялна, което беше странно, чувствах се мръсна, а преди не се бях чувствала така, когато проституирах или поне не съм го осъзнавала.

И си помислих — хубаво, Илейн, издържа много по-дълго от повечето момичета и вече си така или иначе малко стара за тази игра. С всички тези нови болести, пък и имаш ограничен брой клиенти през изминалите няколко години, колко големи клечки си мислиш, че ще се хвърлят от прозорците, ако спреш?

Но се страхувах да ти кажа. От една страна, откъде да знам, че няма да си променя мнението? Исках да имам възможности. Пък и след като казах на всичките си постоянни клиенти, че съм се оттеглила, след като съм предала на друг клиентите си и съм направила всичко друго, освен да си сменя номера, се страхувах да ти го кажа, защото не знаех докъде ще доведе. Може би повече нямаше да ме искаш. Може би щях да престана да съм ти интересна, да се превърна в застаряваща кака, която се мотае по лекции. Може би щеше да се почувстваш притиснат, все едно че те прибутвам да се оженим. Може би ти щеше да поискаш да се оженим или да живеем заедно, никога не съм била женена, но пък и никога не съм искала да бъда. Живея сама, откакто напуснах дома на майка си, добре ми е така и съм свикнала. Ами ако единият от нас поиска да се оженим, а другият не иска, какво става?

Така че това е малката ми мръсна тайна, ако искаш да я наречеш така и ми се ще в името Божие да спра да рева, ще ми се да изглеждам прилично, ако не блестящо. Приличам на миеща мечка, нали?

— Само в лицето.

— Хубаво — каза тя. — И това е нещо. Ти си един стар мечок. Знаеше ли го?

— Така си ми казвала.

— Истина е. Ти си моят мечок и те обичам.

— Обичам те.

— Цялата работа прилича много на „Даровете на влъхвите“ 27, нали? Красива история и на кого да я разкажем?

— Само не на някой с диабет.

— Кръвната им захар ще скочи до небето, нали?

— Страхувам се, че да. Къде ходеше, когато се измъкваше за тайнствените си уговорки? Мислех, че, знаеш…

— Че ще ида да духам на някой тип в хотелска стая. Понякога ходех на фризьор.

— Като тази сутрин.

— Именно. А понякога ходех на срещи с моя психотерапевт и…

— Не знаех, че имаш психотерапевт.

— Имам, посещавам го два пъти седмично от средата на февруари. Много голяма част от личността ми е овързана в онова, с което се занимавах през всичките години и изведнъж се оказа, че имам много боклук, с който да се справям. Предполагам, че ми е от полза да говоря с нея. — Тя сви рамене. — А и ходих на две срещи на Асоциацията на роднини и близки на алкохолици.

— Не знаех.

— Ами откъде ще знаеш? Не съм ти казвала. Реших, че могат да ми дадат съвет как да се отнасям с теб. Вместо това програмата им е изцяло насочена към това как да се справяме със себе си. На това му викам подмолност.

— Да, гадни копелета са тези.

— Както и да е, чувствам се глупаво, че не споделях нищо, но много години бях проститутка и откровеността не е част от служебната ми характеристика.

— За разлика от полицейската работа.

— Точно така. Горкият ми мечок, цяла нощ буден, да търчи из Бруклин с разни луди. А ще минат часове, преди да имаш възможност да поспиш.

— Така ли?

— Мхм. Сега си единственият ми сексуален отдушник, осъзнаваш ли какво означава това? Май ще се окажа ненаситна.

— Да видим — рекох аз.

А по-късно ме попита:

— Наистина ли не си бил с друга, откакто сме заедно?

— Наистина.

— Сигурно ще бъдеш. Повечето мъже го правят. Говоря като жена с професионален опит в тази област.

— Може би — казах. — Но не и днес.

— Не, не и днес. А и да го направиш, няма да е краят на света. Стига да се прибереш у дома, където ти е мястото.

— Както кажеш, скъпа.

— „Както кажеш, скъпа.“ Просто искаш да спиш. Слушай, що се отнася до другото, можем да се оженим, а може и да не го направим, можем да живеем заедно или да не живеем заедно. Можем да живеем заедно, без да се женим. Можем ли да се оженим, без да живеем заедно?

— Ако искаме.

— Така ли мислиш? Нали разбираш, че звучи като глупав майтап. Но при нас може да се получи. Ти можеш да си задържиш твоята мизерна хотелска стая и няколко нощи в седмицата да включваш препращането на позвъняванията, за да прекарваш нощта с moi 28 . И бихме могли да… знаеш ли какво?