Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Ами ако ти беше избрал вместо мен? Тогава това с какво ме обвързва? Дава ли ми това право и аз да кажа какво не харесвам в твоя начин на живот?

— Ако спреш да се срещаш с клиенти, това означава ли, че не мога да спя с други жени? Всъщност не съм бил с друга, откакто отново сме заедно, но винаги съм усещал, че имам това право. Не се е случвало и веднъж или два пъти избрах съзнателно да не се случи, но досега не се чувствах длъжен. Или ако се чувствах, то беше тайно. Не възнамерявах да го доведа до знанието на нито един от двама ни.

Какво става с връзката ни? Означава ли това, че трябва да се оженим? Не знам дали искам. Бил съм женен и не ми хареса много. Не бях и много добър като съпруг.

Означава ли, че трябва да живеем заедно? Не знам дали и това искам. Не съм живял с друга, откакто напуснах Анита и момчетата, а това беше много отдавна. Има неща, които ми харесват в това да живееш сам. Не знам дали искам да се откажа от тях.

Но да знам, че си с други мъже, ме изяжда. Знам, че в това няма любов, знам, че това е само малко добър секс, знам, че е по-близко до масажа, отколкото до правенето на любов. Но май няма значение, че го знам.

Само че придобива значение. Обаждам ти се тази сутрин, а ти ми звъниш час по-късно. И аз се чудя къде си била, когато ти позвъних, но не те попитах, понеже може да ми отговориш, че си била с клиент. Може и да не го кажеш, а аз щях да се чудя какво премълчаваш.

— Ходих на фризьор — каза Илейн.

— А, хубава прическа.

— Благодаря.

— Различна е, нали? Наистина изглежда добре. Не забелязах, никога не забелязвам, но ми харесва.

— Благодаря ти.

— Не знам накъде отивам с цялата тази работа — признах аз. — Но реших, че трябва да ти кажа как се чувствам и какво се случва с мен. Обичам те. Знам, че това е дума, която не произнасяме и една от причините, поради които имам проблем с нея е, че не знам какво означава. Но каквото и да означава, това чувствам към теб. Връзката ни е важна за мен. Всъщност нейното значение е част от проблема, толкова много се страхувах, че тя ще се превърне в нещо, което не харесвам, че странях от теб. — Спрях да си поема дъх. — Май е това. Не знаех, че ще кажа толкова неща и не знам дали ги казах правилно, но мисля, че това е всичко.

Илейн ме гледаше. Трудно ми беше да срещна погледа й.

— Ти си много смел мъж — каза тя.

— О, моля те.

— О, моля те. Не те ли беше страх? Мен ме беше страх, а дори не бях тази, която говореше.

— Да, беше ме страх.

— Това е смелостта, да правиш нещо, от което те е страх. В сравнение с това да се изправиш пред насочените към теб оръжия в гробището, сигурно е било веселба.

— Странното е, че в гробището не ме беше страх. Мина ми мисълта, че съм живял достатъчно дълго, за да не ми се налага да се тревожа, че ще умра млад.

— Сигурно е утешаващо.

— Беше, странна работа. Най-много се боях, че нещо ще се случи на момичето и че вината ще е моя, защото ще съм направил нещо не както трябва или не съм предприел правилното действие. Щом тя се върна при баща си, си отдъхнах. Предполагам, че в действителност не съм се опасявал дали нещо ще се случи с мен.

— Слава богу, че си добре.

— Какво има?

— Само няколко сълзи.

— Не исках да…

— Какво не искаше, да ме трогнеш ли? Не се извинявай.

— Добре.

— Гримът ми се разтече. Голяма работа. — Избърса очите си с кърпичка. — Боже. Толкова е смущаващо. Чувствам се глупаво.

— Заради няколко сълзи ли?

— Не, от това, което трябва да кажа сега. Мой ред е, нали?

— Добре.

— Нали няма да ме прекъсваш? Има нещо, което не съм ти казала и се чувствам глупаво от това, не знам откъде да започна. Добре, ще го кажа бързо. Оттеглих се.

— А?

— Оттеглих се. Спрях да се чукам, ясно? Боже мили, какъв израз имаш само. С други мъже, глупчо. Оттеглих се.

— Не е необходимо да вземаш такова решение. Исках само да ти кажа как се чувствам и…

— Нямаше да ме прекъсваш.

— Съжалявам, обаче…

— Не казвам, че се оттеглям сега. Оттеглих се преди месеци. Преди повече от три месеца. Някъде преди началото на годината. Май още преди Коледа. Не, мисля, че имаше някакъв тип след Коледа. Мога да проверя. Това няма значение. Мога да го проверя, ако искам да отпразнувам годишнина, така както ти отбелязваш датата на последното си питие, но може би няма да го правя. Не знам.

Трудно беше да запазя мълчание. Имах какво да кажа и да попитам, но я оставих да продължи.

— Не знам дали някога щях да ти кажа — продължи тя, — но преди няколко години осъзнах, че проституирането ми е спасило живота. Говоря сериозно. Детството, което имах, лудата ми майка, момичето, в което се превърнах, мисля, че щях да се самоубия или да намеря кой да го направи вместо мен. Вместо това започнах да продавам задника си и това ме накара да осъзная стойността си като човешко същество. Проституцията разрушава много момичета, наистина го прави, но спаси мен. Иди го проумей.