Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Залепи го с тиксо — посъветва го Питър. — Чупи се, но не пада на пода. Шумът е по-малко.

— Такива неща научаваш, като си наркоман — отбеляза Кенан.

Само дето нямахме тиксо, а и всички квартални магазини, които биха могли да продават такова, бяха затворили отдавна. Ти Джей се сети, че със сигурност има подходящо тиксо на тезгяха или на таблото отгоре, но щеше да се наложи да счупим прозорец, за да влезем, затова нямаше много полза и от това предложение. Питър отиде отново до верандата и съобщи, че подът в дневната е застлан с килим. Спогледахме се и свихме рамене.

— Какво пък, по дяволите — рече някой.

Повдигнах Ти Джей и той наблюдаваше през кухненския прозорец, докато Питър счупи стъклото на входната врата. От мястото, където стояхме, не можехме да го чуем, очевидно и Каландър не го чу. Всички влязохме през предната врата, като стъпвахме внимателно по счупеното стъкло, чакахме, ослушвахме се, после бавно тръгнахме през потъналата в тишина къща.

Най-отпред вървях аз, стигнахме до кухненската врата. Кенан беше до мен. И двамата държахме оръжие. Реймънд Каландър седеше така, че го виждахме в профил. В едната си ръка стискаше пачка пари, в другата молив. Смъртоносни оръжия в ръцете на добрия счетоводител, помислих си аз, но далеч не толкова страшни, колкото пистолетите и ножовете.

Не знам колко съм чакал. Едва ли е било повече от петнайсет-двайсет секунди, но ми се сториха повече. Чаках, докато изведнъж стойката на раменете му се промени и показа, че някак е разбрал за присъствието ни.

— Полиция. Не мърдай — викнах.

Той не помръдна, дори не вдигна очи при гласа ми. Остана неподвижен, докато един етап от живота му приключваше и започваше друг. После се извърна, за да ме погледне, по лицето му не се четеше нито страх, нито гняв, само дълбоко разочарование.

— Каза седмица. Обеща ми.

Изглежда всички пари бяха тук. Напълнихме един куфар. Другият беше в мазето и никой не искаше да отиде, за да го вземе.

— Бих предложил на Ти Джей да слезе — рече Кенан, — но знам как влезе в гробището, затова предполагам, че няма да слезе при трупа.

— Ти само кажи и отивам. Що се мъчиш да ме шашкаш.

— Да — отвърна му Кенан. — Реших, че така ще отговориш.

Ти Джей извъртя очи, после отиде за куфара. Върна се с него и каза:

— Човече, долу смърди много здраво. Умрелите винаги ли смърдят така? Ако някога убивам някого, напомни ми да го очистя отдалеч.

Интересно. Работехме около Каландър, държахме се така, сякаш него го няма, а той ни улесни, като мируваше и си държеше устата затворена. Седнал така, изглеждаше по-дребен, слаб и безпомощен. Знаех, че съвсем не е такъв, но вялото му бездействие създаваше такова впечатление.

— Всичко е прибрано. — Кенан затвори ключалките на втория куфар. — Могат да се върнат направо при Юри.

— Юри искаше само да си върне детето — рече Питър.

— Ами тази нощ има късмет. Получава и парите.

— Каза, че не му пука за парите — унесено рече Питър. — Парите нямали значение.

— Пити, да не би да казваш нещо, без да го изричаш явно?

— Той не знае, че сме дошли тук.

— Не знае.

— Само си помислих…

— Недей.

— Това са страшно много пари, братле. А ти напоследък много се охарчи. Сделката с хашиша ще се провали, нали?

— Е, и?

— Бог ти дава възможност да попълниш загубите, не Му плюй в лицето.

— Майчице, Пити — рече Кенан. — Не помниш ли какво ни казваше баща ни?

— Всякакви глупости ни разправяше. Кога сме го слушали?

— Казваше никога да не крадем, освен ако не е милион долара, Питър. Помниш ли?

— Ами ето възможност.

Кенан поклати глава.

— Не. Грешиш. Това са осемстотин хиляди долара и четвърт милион от тях са фалшиви, а други сто и трийсет хиляди са мои поначало. И какво ни остава? Четиристотин и няколко хиляди. Четиристотин и двайсет? Горе-долу.

— Така покриваш загубите, братле. Този задник взе от нас четиристотин хиляди, плюс десет, които даде на Мат, плюс разходите, колко стават? Четиристотин и двайсет? Страшно близо до тях.

— Не искам да си връщам загубите.

— Така ли?

Вгледа се остро в брат си.

— Не искам — повтори той. — Платих кървави пари за Франси, а ти искаш да крада кървави пари от Юри. Човече, имаш извратеното съзнание на наркоман, открадни му портфейла и му помогни да го потърси.

— Да, прав си.

— Сериозен съм, Пити…

— Не, прав си. Напълно прав.

— С фалшиви пари ли ми платихте? — попита Каландър.

— Ти, нищожество — обърна се към него Кенан, — започвах да забравям, че си тук. Какво, изплаши се, че ще те спипат, докато ги харчиш ли? Имам новина за теб. Няма да ги харчиш.