Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Не.

— Хубаво, няма да стрелям. Да оставя Албърт да задържи всичките пари ли? Не, не искам. Мисля обаче, че за мен е време да се изнасям в мрака. Обърни се, тръгни обратно към приятелите си.

— Добре.

— Няма трети човек с пушка. Ти вярваше ли, че има?

— Не бях сигурен.

— Знаеше, че няма. Всичко е наред. Получи си момичето, ние получихме парите. Всичко стана както трябва.

— Да.

— Не се опитвай да ме проследиш.

— Няма.

— Да, знам, че няма да ме проследиш.

Друго не каза и помислих, че се е измъкнал. Продължих да вървя, но след като бях направил десетина крачки, той ме извика.

— Съжалявам за пръстите — рече той. — Стана без да искам.

— Много мълчиш — рече Ти Джей.

Карах буика на Кенан. Щом Луша Ландо беше стигнала при баща си, той я беше грабнал, метнал на рамо и забързал към колата си, с Дани и Павел след него.

— Казах му да не чака — обясни ми после Кенан. — Детето имаше нужда от лекар. Той познавал един в неговия квартал, човекът щял да отиде в дома му.

Затова за нас четиримата бяха останали две коли, а когато се върнахме при тях, Кенан ми хвърли ключовете и заяви, че ще пътува с брат си.

— Ела в Бей Ридж — рече той. — Ще поръчаме пица или нещо такова. После ще ви закарам и двамата.

Чакахме на червен светофар, когато Ти Джей ми каза, че съм се умълчал и аз не можах да му възразя. Никой от нас не беше продумал и дума, откакто се качихме в колата. Все още не се бях отърсил от въздействието на разговора с Каландър. На Ти Джей отговорих, че работата ми е изпила силите.

— Ама ти беше страшен — възхити се той. — Как стоеше с ония пичове.

— Ти къде беше? Помислихме, че си се върнал при колата.

Той поклати глава.

— Заобиколих ги. Реших, че мога да видя третия, оня с пушката.

— Не е имало трети.

— Е, щом не е имало, е трудно да го види човек. Направих един голям кръг зад тях и се измъкнах от там, откъдето са влезли. Видях им колата.

— Как успя?

— Не беше трудно. И преди съм я виждал, беше хондата. Скрих се зад стълб и я държах под око. Дойде оня пич без якето, бързаше яко и метна куфар в багажника. После се обърна и пак хукна.

— Върнал се е за другия куфар.

— Знам и си помислих, че докато взема втория, мога да му измъкна първия. Багажникът беше затворен, но можех да го отворя, така както той го направи, натисна бутон в жабката. Щот колата не беше заключена.

— Радвам се, че не си го направил.

— Можех, ама ако се беше върнал и куфарът не беше там, какво щеше да направи? Да се върне и сигурно да те застреля. Затова реших, че не е умно.

— Добро разсъждение.

— После си помислих, че ако това беше филм, щях да се мушна отзад и да се пъхна между седалките. Те щяха да вкарат парите в багажника и да седнат отпред, никой нямаше да погледне даже отзад. Представих си, че се връщат в тяхната къща или там, където отиват, а когато пристигаме, аз се измъквам и ти се обаждам, казвам ти къде сме. Но после си рекох — Ти Джей, това не е филм, много си млад за умиране.

— Радвам се, че така си решил.

— А и може би ти нямаше да си на същия телефонен номер и тогава аз какво правя? Затова изчаках, а когато той се върна с втория куфар, метна го в багажника и влезе в колата. А другият, оня, дето се обаждаше, дойде и седна зад волана. И потеглиха, а аз се вмъкнах в гробището и ви намерих. Гробището е странно, човече. Разбирам да имаш надгробен камък, на него да пише кой лежи отдолу, ама има ги едни такива малки къщурки, нагласени, като тия, дето са имали, когато са били живи. Ти искаш ли такава?

— Не.

— И аз не искам. Само малък камък, на който да пише Ти Джей.

— И никакви дати? Без фамилия?

Той поклати глава.

— Само Ти Джей — потвърди той. — Може и номерът на пейджъра ми.

Отново на Колониал Роуд, Кенан вдигна телефона и се опита да намери пицария, която да работи в този час. Не успя, но нямаше значение. Никой не беше гладен.

— Трябва да го отбележим — каза той. — Върнахме детето, жива е. Заслужава си да го отбележим тържествено.

— Това е късмет — обади се Питър. — Не отбелязваш тържествено равен резултат. Никой не печели, никой не изстрелва фойерверки. Равен резултат е по-лошо и от загуба.

— Щях да се чувствам много по-зле, ако момичето беше мъртво — призна Кенан.

— Така е, защото това не е футболна игра, ами истина. Но пак не можеш да празнуваш, братле. Лошите взеха парите. Това ли те кара да си мяташ шапката във въздуха?

— Не са се измъкнали — намесих се аз. — Ще отнеме ден или два, толкова. Но няма къде да ходят.