Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Щом ще идва, ще е въоръжен. Вижда ми се сърцато момче, нека дойде. Знаеш ли как се борави с това, Ти Джей? Като с японски апарат — насочваш и натискаш.

Горната врата на гаража беше заключена със солидна заключалка. До нея имаше тясна дървена врата, която също беше заключена. Кредитната ми карта нямаше да влезе в процепа. Опитах се да измисля как безшумно да строша един от прозорците, когато Питър ми подаде фенерче и за секунда реших, че иска да строша стъклото с него, не разбирах защо. После ми просветна, насочих фенерчето към прозореца и го включих. Хондата сивик беше там, познах регистрационния номер. Извъртях фенерчето и от другата страна се видя тъмен ван. Регистрационният номер не беше в полезрението ни, а и цветът не можеше да бъде определен на тази светлина, но видяното дотук ни стигаше. Намирахме се на правилното място.

В къщата лампите светеха. Имаше белези, че това е еднофамилно жилище — един звънец на страничната врата, единична пощенска кутия на верандата до вратата, — а обитателите му можеха да са навсякъде във вътрешността. Заобиколихме къщата от задната страна. Преплетох ръце и повдигнах Кенан. Той се улови за перваза на прозореца и надникна над него, после скочи на земята.

— Кухнята — промърмори той. — Русият брои там парите. Отваря всяка пачка и брои банкнотите, записва номерата на лист. Загуба на време. Работата е свършена, защо го е грижа колко има?

— Ами другият?

— Не го видях.

Повторихме процедурата с другите прозорци, опитахме да отворим страничната врата, когато минахме покрай нея. Заключена беше, но и дете би могло да я отвори с ритник. Задната врата, която водеше към кухнята, също изглеждаше паянтова.

Но не исках да влизам с трясък, докато не се уверя, че и двамата са в къщата.

Отпред Питър рискуваше да привлече вниманието на някой минувач, като използваше острието на джобно ножче, за да отвинти болт от вратата на верандата. Тази врата беше с по-здрава ключалка, но имаше и голям прозорец, който можеше да се счупи, за да се вмъкнем бързо. Питър не го счупи, но погледна през него и установи, че Албърт не е в дневната.

Дойде, за да ни го съобщи. Реших, че Албърт или е горе, или е отскочил за бира. Мъчех се да измисля как да уловим Каландър без много шум, когато Ти Джей привлече вниманието ми с изщракване на пръсти. Погледнах към него, той стоеше приклекнал до прозореца на мазето.

Приближих се и надзърнах. Момчето държеше фенерче, светлината от което обхождаше вътрешността. Имаше голям умивалник в ъгъла, до него пералня и сушилня. В другия край стоеше тезгях, от двете му страни имаше електроуреди. Над тезгяха висеше табло, на което бяха окачени десетки инструменти.

На преден план имаше маса за пинг-понг с провиснала мрежа. Върху нея зееше празен един от куфарите. Албърт Уолънс, все още с дрехите, които беше носил на гробището, седеше до масата на стол с висока облегалка. Би могъл да брои парите в куфара, само че в куфара нямаше никакви пари, а и беше любопитно как ще го прави на тъмно. В мазето нямаше друга светлина освен тази от фенерчето на Ти Джей.

Не можех да я видя, но предположих, че около врата на Албърт е увита струна от пиано — най-вероятно същата струна, използвана при мастектомията на Пам Касиди и Лейла Алварез. Вратът не беше срязан напълно заради съпротивата на костите и хрущялите. Главата на Албърт беше подута гротескно, защото кръвта можеше да навлиза в нея, но не и да се оттича. Лицето му приличаше на морава луна, очите бяха изскочили от орбитите си. Бях виждал жертва на гарота и преди, затова знаех какво виждам, но нищо не може да подготви човек за видяното. Най-противната гледка в живота ми.

Но така рисковете намаляваха.

Кенан беше погледнал отново през кухненския прозорец и не беше видял никъде оръжие. Имах чувството, че Каландър го е прибрал. При нито едно от отвличанията не беше размахвал пистолет, използва го в гробището само за да подсили въздействието от ножа, опрян до гърлото на Луша.

Проблемът беше във времето, необходимо да стигнем от която и да е от вратите до мястото, където Каландър броеше парите. Да влезем през задната или страничната врата, означаваше да тичаме през стълбите до кухнята. Ако влезехме през предната врата, трябваше да прекосим цялата къща до задната й част.

Кенан предложи да влезем тихо през предната врата. Така нямаше да има скърцащи стълби, а и тя беше най-отдалечена от мястото, където седеше Рей. Както беше погълнат от броенето, можеше и да не чуе чупенето на стъклото.