Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Човече — възмути се Ти Джей, — не ме е страх от умрелите. Това ли си помисли? Че ме е страх?

— Грешката е моя.

— Твоя е, пич. Мъртвите не ме косят.

Мъртвите и мен не ме косяха. Притесняваха ме някои от живите.

Срещнахме се на входа на Трийсет и пет улица и веднага влязохме вътре, не искахме да привличаме вниманието на хората по улицата. Засега Юри и Павел носеха парите. Двама от нас седмината носеха фенерчета. Кенан взе едното. Другото беше у мен и аз водех.

Не използвах много фенерчето, просто светвах набързо, когато ми трябваше да видя накъде вървя. През повечето време не се налагаше. Наближаваше пълнолуние и над нас луната ярко светеше, идваше светлина и от уличните лампи по авенюто. Надгробните плочи бяха предимно от бял мрамор и щом веднъж очите на човек привикнат с тъмнината, се отличаваха ясно. Проправях си път сред тях и се чудех върху чии ли кости стъпвам. Преди около година в един от вестниците беше излязла статия за местата, където биват погребвани телата, имаше списък на гробовете на богатите и известните в петте административни района 25. Не й обърнах много внимание, но имах спомен, че доста голям брой от изтъкнатите нюйоркчани са погребани именно в „Грийн Уд“.

Четох, че някакви ентусиасти превърнали в хоби посещенията на гробовете. Някои се снимали, други правели копия на надписите на гробовете. Не можех да проумея каква полза биха имали от тях, но действията им не бяха толкова налудничави, колкото някои от нещата, които аз правя. Издирвателските им занимания протичали само денем. Не се мотаели по тъмно, като опипом се пазят да не се препънат в някоя гранитна плоча.

Продължих упорито. Придържах се към оградата, за да виждам надписите на улиците и забавих ход, когато стигнах до Двайсет и седма улица. Другите се приближиха, с жест им показах да се разпръснат, без да се приближават повече на север. После се обърнах към мястото, където се предполагаше, че е Реймънд Каландър и насочих фенерчето пред мен, светнах три пъти според уговорката.

Дълго време единственият отговор беше мрак, мрак и тишина. След това три просветвания примигнаха към мен, идваха малко вдясно. Бяха на около деветдесетина метра, дори повече, прецених аз. Не изглеждаше толкова много, когато някой тича с футболната топка под ръка. Сега обаче ми се сториха страшно далеч.

— Останете където сте — извиках аз. — Ще се приближим още малко.

— Не прекалявайте!

— На четирийсетина метра — уверих ги аз. — Както се споразумяхме.

От едната ми страна беше Кенан, от другата един от хората на Юри, другите също бяха наблизо. Изминах половината от разстоянието, което ни делеше.

— Достатъчно — извика Каландър в един момент, но беше прекалено далеч и не му обърнах внимание, продължихме. Трябваше да бъдем достатъчно близо, за да може един от нас да държи под прицел участниците в размяната. Имахме една пушка, поверена на Питър, който се беше показал като добър стрелец по време на шестмесечната военна служба в Националната гвардия. Разбира се, това е било преди дългото чиракуване като наркоман и пияница, но според него си оставал най-добрият стрелец в групата. Имаше прилична автоматична пушка с оптичен мерник, но мерникът не беше инфрачервен, така че щеше да се прицелва на лунна светлина. Исках разстоянието да е по-малко, за да може изстрелът му да е по-точен, ако се наложи да стреля.

Въпреки че се чудех какво значение има това за мен. Той щеше да започне да стреля, само ако играчите от другия отбор се опитат да играят мръсно, а ако това наистина станеше, те щяха да ме елиминират в самото начало. Отговореше ли Питър на стрелбата им, това означаваше, че няма да съм жив, за да разбера къде са попаднали изстрелите му.

Ободряващи размисли.

Намалихме разстоянието наполовина, дадох знак на Питър, той се оттегли встрани и си избра позиция за стрелба, като опря дулото на автоматичната пушка на нисък мраморен паметник. Потърсих с поглед Рей и партньора му и различих само сенки. Бяха се отдръпнали в мрака.

— Излезте на място, откъдето да ви виждаме — казах аз. — И покажете момичето.

Показаха се. Два силуета, но когато светлината стана по-ярка, се видя, че едната сянка е от двама, че единият от мъжете държи пред себе си момичето. Чух как Юри си пое дълбоко въздух и се помолих наум да запази хладнокръвие.

— Държа нож до гърлото й — извика Каландър. — Ако ми трепне ръката…

— По-добре да не трепва.

— Тогава донесете парите. И не се правете на хитри.