Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Хлапе от гетото, което се размотава на Таймс Скуеър. Бог знае къде живее. Представя се с инициалите на името си, ако приемем, че са неговите инициали и не ги е намерил в купа с насипна азбука. Оказа ни голяма помощ, вярваш или не вярваш. Той ме свърза са компютърните гении, той видя тази вечер Каландър и записа регистрационния номер на колата му.

— Мислиш ли, че ще се опита да направи нещо в гробището?

— Надявам се да не го прави. Вземаме го, защото не искам да се мотае из Сънсет Парк и да се прави на находчив, докато Каландър и приятелите му се прибират. Искам да го държа в безопасност.

— Каза, че е дете.

Кимнах.

— На петнайсет-шестнайсет.

— Какъв иска да стане, като порасне? Детектив като теб ли?

— Сега иска да е такъв. Не иска да чака, докато стане голям. Не мога да кажа, че го виня. Много от децата като него не го искат.

— Не искат какво?

— Да пораснат. Чернокожо момче, което живее на улицата? Средната продължителност на живота им е като на плодовата мушица. Ти Джей е добро хлапе. Надявам се да успее.

— И наистина не знаеш фамилията му.

— Не.

— Знаеш ли кое е странното? Покрай АА и улиците познаваш страшно много хора, на които не знаеш фамилията.

Малко по-късно добави:

— Как ти се струва Дани? Роднина ли е на Юри или?

— Представа си нямам. Защо?

— Ами мислех си, двамата пътуват отзад с линкълна и милион долара на задната седалка. Знаем, че Дани има пистолет. Ами ако гръмне Юри и изчезне? Дори няма да знаем кого да търсим, просто руснак с яке, което не му е много по мярка. И той е тип без фамилия. Сигурно не ти е приятел?

— Според мен Юри му вярва.

— Сигурно му е роднина. На кого друг можеш да вярваш така?

— А и няма милион.

— Осемстотин хиляди. Ще ме изкараш лъжец заради недостигащите двеста хиляди ли?

— И почти една трета фалшификати.

— Прав си, надали си струва да се откраднат. Късметлии ще сме, ако онези двама шегаджии ги приемат. Ако не отидат в мазето, ще ги спестим за следващото добро дело. Искаш ли да ми направиш услуга? Когато се изправиш с куфар във всяка ръка пред онези приятелчета, ще ги попиташ ли нещо?

— Какво?

— Попитай ги как са ме избрали, става ли? Защото този въпрос ме подлудява.

— Ами — рекох аз — мисля, че знам.

— Сериозно?

— Аха. Първата ми догадка беше, че Рей е в бизнеса с наркотици на някакво ниво.

— Има смисъл, обаче…

— Обаче не е, почти съм сигурен, защото накарах един човек да провери и няма криминално досие.

— И аз нямам.

— Ти си изключение.

— Така е. Ами Юри?

— Няколко ареста в Съветския съюз, не е седял дълго в затвора. Един обиск тук за получаването на крадени стоки, но обвиненията са свалени.

— Но нищо, свързано с наркотиците.

— Нищо.

— Добре, Каландър има безупречно досие. Тогава не е в бизнеса с дрога, така че…

— Агенцията за борба с наркотиците се е опитвала да образува дело срещу теб преди време.

— Да, но не стигнаха доникъде.

— Преди това говорих с Юри. Разказа ми, че се е отдръпнал от сделка миналата година, защото усещал, че някаква агенция се опитва да го спипа. Имал чувството, че са федералните.

Кенан се извърна, за да ме погледне, после с усилие на волята насочи погледа си напред и зави, за да задмине кола.

— Исусе Христе — рече той. — Нова национална полицейска структура? Не могат да ни заловят, затова избиват съпругите и дъщерите ни, така ли?

— Мисля, че Каландър е работил за Агенцията — рекох. — Вероятно за сравнително кратко и почти със сигурност не като пълноправен агент. Може би са го използвали веднъж или два пъти като поверителен информатор, може да е оказвал съдействие с офисна работа. Не би стигнал далеч и не би издържал много дълго.

— Защо?

— Луд е, затова. Вероятно се е внедрил заради манията си към наркодилърите. Това си е плюс в тази работа, но не и когато е прекалена. Виж, ръководя се само от предчувствие. Имаше нещо, което той каза по телефона, когато му заявих, че съм партньор на Юри. Понечи да каже, че това обяснява защо не са успели да закопчаят Юри.

— Исусе.

— Мога да го проверя утре или вдругиден, ако успея да се свържа с някой в Агенцията и да видя дали името му няма да говори нещо на някой там. Или пък да се поровя без разрешение в досиетата им, ако компютърните ми маниаци могат да проникнат в тях.

Кенан изглеждаше замислен.

— Не звучеше като ченге.

— Не.

— Но така, както го описа, всъщност и не става дума за полицай?

— По-скоро експерт. Но експерт към Федералните и вманиачен на тема наркотици.