Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Как? — попитах аз. — Първи ще сте на мястото. Ще ни видите да пристигаме, всички ще дойдем едновременно. Вие ще сте в по-изгодно положение от нас, за да компенсирате численото превъзходство, което имаме. Вашият човек с пушката ще може да прикрие оттеглянето ви, а и ще сте в безопасност, защото тогава вече момичето ще е при нас, а парите ще са в колата при партньора ти и далеч от нас.

— Не ми харесва частта с лице в лице — уточни той.

Нито пък можеш, помислих си аз, да разчиташ прекалено много на третия човек, който ще прикрива оттеглянето ви с пушката. Защото бях почти сигурен, че са само двама, така че трети нямаше да има. Но като го оставях да си мисли, че според нас са трима, може би щеше да се почувства по-сигурен. Значението на третия мъж се криеше не в изстрелите за прикриване на оттеглянето им, които можеше да отправи към нас, ами в това, че вярваме, че го има.

— Да кажем, че застанем на четирийсет и пет метра един от друг. Донасяш парите на половината от разстоянието и се връщаш при вашата линия. После ние довеждаме момичето на половината и един от нас остава там с нож на гърлото й, както ти каза…

Както аз ли казах, помислих си.

— Докато другият се изтегля с парите. После освобождавам момичето и тя изтичва към вас, докато аз се оттеглям.

— Не става. У вас са парите и момичето едновременно, а ние сме в другата част на полето.

Отново и отново, и отново. Записаният глас на телефонния оператор ни прекъсна и поиска още пари, той пусна монетата веднага. Не се притесняваше, че разговорът може да се подслушва, не и на този етап. Обажданията му ставаха все по-дълги и по-дълги.

Да можех само да се свържа с братя Конг по-рано, можехме да го спипаме, докато е още на телефона.

— Добре, нека опитаме така — казах аз. — Заставаме на четирийсет метра един от друг, както ти каза. Ти първи пристигаш на мястото, виждаш ни да идваме. Показваш ни момичето, така че да видим, че си я довел. После аз се приближавам към вашата позиция с парите.

— Сам ли?

— Да. Невъоръжен.

— Може да имаш скрито оръжие.

— Ще нося във всяка ръка куфар с пари. Няма да ми е много от полза скритото оръжие.

— Продължавай.

— Проверяваш парите. Когато останеш доволен, пускаш момичето. Тя отива при баща си и останалите от нашите хора. Твоят човек взема парите. Ние с теб оставаме да чакаме. После ти си тръгваш, а аз се прибирам у дома.

— Можеш да ме заловиш.

— Аз съм невъоръжен, ти си с нож. И с пистолет, ако искаш. А стрелецът ти е зад дърво и държи на мушка всички с пушката си. Всичко става по твоя начин. Не виждам как може да имаш проблеми.

— Ще видиш лицето ми.

— Сложи си маска.

— Намалява видимостта. А и пак ще може да ме опишеш, дори и да не огледаш добре лицето ми.

Мамка му, помислих си, да изиграем коза.

— Вече знам как изглеждаш, Рей.

Чух как затаи дъх, настъпи мълчание, а минута по-късно вече се страхувах, че си е тръгнал.

— Какво знаеш? — попита най-накрая той.

— Знам как се казваш. Знам как изглеждаш. Знам за някои от жените, които си убил. И за онази, която почти си убил.

— Курвичката — рече той. — Чу ми името.

— Знам ти и фамилията.

— Я да чуя.

— Защо да ти я казвам? Виж сам как ти е името, точно пред теб е изписано на календара.

— Кой си ти?

— Не можеш ли и сам да се сетиш?

— Звучиш като ченге.

— Ако бях, защо домът ти не е ограден с коли в синьо и бяло?

— Защото не знаеш къде е.

— Ами Мидъл Вилидж. Пенелъпи авеню.

Почти усетих как се отпусна.

— Впечатлен съм — рече той.

— Що за ченге би играло така играта, Рей?

— Ти си от хората на Ландо.

— Близо. Имаме общи дела, партньори сме. Женен съм за негова братовчедка.

— Нищо чудно, че не можахме…

— Какво не можахте?

— Нищо. Сега трябва да приключвам, да прережа гърлото на кучката и да се изнеса.

— И си мъртъв — уверих го аз. — До няколко часа излизаш за национално издирване за това ти дело, както и за случаите с Готескинд и Алварез. Направи сделката и ти гарантирам, че ще кротувам седмица и по-дълго, ако мога. Може би завинаги.

— Защо?

— Защото не искам да се разчуе, нали? Ти можеш да си отвориш фирма на другия край на страната. Пълно е с наркодилъри в Ел Ей. Пълно е с красавици и там. Обичат да се качват за по едно кръгче в хубав нов ван.

Мълча дълго.

— Да преговорим отново — каза после. — Целият сценарий, от момента на пристигането ни.

Започнах да преговарям. Той ме прекъсваше с по някой въпрос от време на време и аз отговарях.