Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Ще ми се да ти вярвам — рече накрая.

— Исусе Христе — възкликнах аз. — Аз съм този, който трябва да ти се доверява. Аз ще вървя към теб невъоръжен с чанта пари във всяка ръка. Ако решиш да не ми вярваш, винаги може да ме убиеш.

— Да, мога — рече той.

— Но е най-добре да не го правиш. Най-добре е и за двама ни, ако цялата сделка мине по план. И двамата ще излезем победители.

— Ти изгаряш с милион долара.

— Може би и това се вписва в плановете ми.

— Ами?

— Ти ще разбереш как. — Оставих го да си блъска главата над моите тайни вътрешносемейни планове, някаква стратегия, която вероятно имам, за да стана по-силен от партньора си.

— Любопитно — рече той. — Къде искаш да направим размяната?

Вече бях готов за този въпрос. Бях предлагал достатъчно други места в по-предишните разговори и си пазех отговора.

— Гробището „Грийн Уд“.

— Мисля, че знам къде е.

— Трябва да знаеш. Там си изхвърлил трупа на Лейла Алварез. Далече е от Мидъл Вилидж, но и преди си ходил до там. Сега е девет и половина. Има два входа откъм Пето авеню, един откъм Двайсет и пета улица и един десет пресечки на юг от там. Влез през входа на Двайсет и пета улица и тръгни на юг около двайсетина метра навътре от оградата. Ние ще влезем през входа на Трийсет и пета и ще се приближим към теб откъм юг.

Описах му всичко до най-малките подробности, сякаш разигравахме тактическа възстановка на битката при Гетисбърг.

— Десет и половина — казах. — Имаш повече от час, за да стигнеш до там. В този час движението не е натоварено, така че не би трябвало да е проблем. Или ти трябва повече време?

Час му било достатъчно. Той беше в Сънсет Парк, на пет минути с кола от гробището. Само че не знаеше, че на мен тази подробност ми е известна.

— Това време трябва да е достатъчно.

— А и разполагаш с предостатъчно време да се разположите. Ние ще влезем на десет пресечки от там в десет и четирийсет. Това ти дава десет минути преднина, плюс десетте минути, които са ни необходими на нас, за да дойдем до мястото на срещата.

— И другите ще останат на четирийсет метра от мен — настоя пак той.

— Точно така.

— Ти ще извървиш сам останалата част от пътя. С парите.

— Точно така.

— С Кури по ми харесва как стана работата — рече той. — Щом кажех „жаба“ и той скачаше.

— Знам. Но парите този път са два пъти повече.

— Истина е — рече той. — Лейла Алварез. Отдавна не съм се сещал за нея. — В гласа му се прокрадна нещо като замечтаност. — Наистина прекрасна. Прекрасен избор.

Не отговорих.

— Колко беше изплашена само — продължи Рей. — Горката малка кучка. Наистина беше ужасена.

Когато най-накрая затворих телефона, трябваше да седна. Кенан ме попита дали съм добре. И аз казах, че съм.

— Имаш изтормозен вид — рече той. — Изглеждаш така, сякаш ти трябва питие, но предполагам, че това е последното, от което имаш нужда.

— Прав си.

— Юри току-що направи кафе. Ще ти донеса една чаша.

— Добре съм — уверих го, когато донесе кафето. — Да говориш с такъв кучи син ти изпива силите.

— Знам.

— Поиздадох се, казах му някои от нещата, които знам. В един момент започна да ми се струва, че това е единственият начин да уязвя самоувереността му. Нямаше да сътрудничи, ако беше в състояние напълно да контролира ситуацията. Реших да му покажа, че е в малко по-слаба позиция, отколкото осъзнава.

— Знаеш кой е, така ли? — попита Юри.

— Знам как се казва. Знам как изглежда и какъв е номерът на колата, която кара — Затворих очи за миг, чувствах присъствието му в другия край на телефонната линия, усещах как работи мозъкът му. — Знам кой е — повторих.

Обясних какво съм се споразумял с Каландър, като най-напред начертах план на терена, после разбрах, че ни трябва карта. Според Юри имало пътна карта на Бруклин някъде в апартамента, но не знаел къде е. Кенан каза, че Франсин имала една в жабката на тойотата и Питър слезе, за да я донесе.

Разчистили бяхме масата. Всички пари, наредени по нов начин в пачки, за да се скрият фалшивите банкноти, бяха подредени в два куфара. Разгънах картата на масата и посочих маршрута до гробището, показах двата му входа от западната страна. Обясних как ще стане, къде ще застанем ние, как ще стане размяната.

— Ти си право пред него — отбеляза Кенан.

— Всичко ще е наред с мен.

— Ако опита да…

— Не ми се вярва.

Винаги можеш да ме убиеш, така му казах. Да, мога, отвърна ми той.

— Аз трябва да нося куфарите — настоя Юри.