Лоуренс Блок - Билет за отвъдното

— Не са чак толкова тежки — възразих аз. — Ще се справя с тях.

— Шегуваш се, а аз говоря сериозно. Става дума за моята дъщеря. Трябва аз да съм най-отпред.

Поклатих глава. Не можех да съм сигурен, че ако Юри се приближи толкова до Каландър, няма да му налети.

Но имах по-добър довод за него.

— Искам бягството на Луша да е сигурно. Ако си с мен и тя ще поиска да остане с теб. Трябваш ми тук — посочих картата, — за да можеш да я повикаш.

— Отзад в колана сложи пистолет — посъветва ме Кенан.

— Вероятно ще сложа, но не знам каква полза ще имам от него. Ако се опита да направи нещо, няма да имам време да го извадя. Ако не опита, няма да имам никаква полза от него. Но ми се искаше да имам жилетка от кевлар.

— Това бронежилетка ли е? Чувал съм, че не спира нож.

— Понякога спира, понякога не. Понякога не спира и куршумите, но ти дава шанс.

— Знаеш ли откъде можеш да вземеш такава?

— Не и в този час. Забрави, не е важно.

— Как не е? На мен ми се струва страшно важно.

— Дори не знам дали имат оръжия.

— Ти шегуваш ли се? Мен ако питаш надали има човек в този град, който да няма оръжие. Ами онзи третият, стрелецът, който ще се крие зад някой надгробен паметник и ще държи всички ни на мушка? Според теб с какво ще си върши работата, с шибана прашка ли?

— Ако има трети човек. Аз го споменах, а Каландър прояви достатъчно интелигентност да не оспори съществуването му.

— Според теб работят само двамата ли?

— Когато са похитили онова момиче на Парк авеню, са били само двама. Не ги виждам как се мотаят и подбират трети човек за подобна операция. Това е убийство от сексуални подбуди, към което се е прибавила алчността за пари, не е обикновено професионално престъпление, при което излизаш и си намираш необходимите за организацията хора. Има някои свидетели, които изглежда са посочили съществуването на трети човек при предишните две отвличания, но може би просто са приели, че е имало шофьор, защото това се очаква. Но ако са били само двама, един от тях трябва да е бил и шофьор. И според мен е точно така.

— Значи можем да забравим за третия.

— Не — възразих аз. — Това е елементът, който усложнява положението. Трябва да приемем, че е там.

Отидох в кухнята за още кафе. Когато се върнах, Юри попита колко мъже искам.

— Участваме ти, аз, Кенан, Питър, Дани и Павел. Павел е долу, срещна го на влизане в сградата. Имам още трима души, готови да дойдат, само трябва да им кажа.

— Аз се сещам за дузина — рече Кенан. — Хората, с които говорих, независимо дали имаха или нямаха да дадат пари, всички казаха едно и също. „Ако ти трябва помощ, обади се, идвам.“ — Приведе се над картата. — Можем да ги оставим да заемат позиция, после да докараме още дузина мъже с три или четири коли. Затваряме и двата изхода плюс останалите, тук и тук. Клатиш глава. Защо не?

— Искам да ги оставим да избягат с парите.

— Не искаш ли поне да опитаме? След като си върнем момичето?

— Не.

— Защо не?

— Защото е лудост да участваме в престрелка в гробището посред нощ или да се стреляме от колите из Парк Слоуп. Ако не можеш напълно да контролираш подобна операция, тя се проваля, тук има прекалено много възможности тя да се изплъзне от контрол. Виж, предложих това решение, като представих ситуацията като безизходна и свърших добра работа, като го замислих по този начин. Тук няма друг изход. Вземаме момичето, те вземат парите, всички се прибират у дома живи. Преди няколко минути всички искахме да стане така. Все още ли е така?

Юри потвърди.

— Така е — присъедини се Кенан, — само това искам. Но ще ми е непоносимо да ги видя как се измъкват с каквото и да било.

— Няма да се измъкнат. Каландър си мисли, че има седмица да си приготви багажа и да се махне от града. Няма седмица. Не ми е нужно толкова време, за да го открия. Междувременно колко души ни трябват? Според мен тези, които вече са налице, ни стигат. Да кажем три коли. Дани и Юри в едната, Питър и… Павел ли беше долу? Питър и Павел в тойотата, а аз ще пътувам с Кенан в буика. Само толкова ни трябват. Шестима.

Телефонът в стаята на Луша иззвъня. Вдигнах и говорих с Ти Джей, който отново се беше върнал в пералнята, след като не беше извадил никакъв късмет при огледа на уличките и тротоарите за хондата.

Върнах се в дневната.

— Стават седем — казах.

В колата Кенан каза:

— На теб как ти се струва да минем по Шор Паркуей и Гоуанъс, става ли? — Казах му, че той знае по-добре от мен. — Това хлапе, което ще вземем, то как се вписва?