Стив Мосби - 50/50 убиец

Най-сетне се обърна към мен, прекалено уморен, за да се срамува от потискащото го нещастие. Нито поклати глава, нито потърси извинение.

— Спомних си нещо. Странно е.

— Какво?

— Ванът. Помните ли, че ви казах, че сме спирали два пъти.

— Разбира се.

— Може и да ви се стори странно, но ми се струваше, че във вана има дете.

Не успях да прикрия изненадата си.

— Дете ли?

— Бебе — уточни той, сякаш така нещата щяха да си дойдат на мястото. — Онзи с дяволската маска непрекъснато шепнеше нещо на бебето на предната седалка. Все едно го успокояваше. Освен това чух плача на детето. После, след като спряхме, бебето повече не се чуваше.

Погледнах го за момент, за да преценя казаното. Не знаех дали да му вярвам, но не биваше да забравям преживяната травма и лекарствата. Може би умът му се опитваше да си обясни нещо, което не бе свързано с отвличането.

Но пък, от друга страна, може и да беше истина. Това означаваше, че е прав: наистина беше странно. Записах си, за да го обсъдя с останалите, когато сляза при тях.

— Помниш ли какво каза мъжът?

— Не. По това време не каза почти нищо.

Замълчах за миг.

— Ами после?

— Да — кимна бавно той. — Всъщност той много говореше. Имам чувството, че съм се събудил със страшен махмурлук. Знаеш, че си приказвал с някого, но какво точно, си остава загадка. Говорили сме за нещо важно, но така и не е ясно за какво.

Той се замисли, напрегна се, след това поклати глава. Не ми се стори потиснат, просто объркан и аз реших, че предпочита да му задавам въпроси.

— Човекът — започнах предпазливо аз — преследва хората дълго. Научава много за тях. Онова, което разбере, го използва срещу жертвите си.

— Нищо не разбирам. Какво означава това?

— Знам, че те е наранил. Работата е там, че той наранява хората не само физически. Сигурно ти е казал неща, които са те разстроили дълбоко. Може да ти е споменал нещо за Джоуди например.

Скот ме погледна.

— Това напомня ли ти нещо? — попитах аз.

Мислите му се залутаха нанякъде.

— Скот?

Отговорът му долетя съвсем тих:

— Кевин.

Опитах се да скрия вълнението си, както и че името ми е познато.

— Това ли помниш?

— Така мисля. Разказваше ми за Кевин.

— Кой е Кевин?

Той понечи да отговори, ала спря и извърна глава настрани.

Внимавай , предупредих се аз. Не го насочвай. Нека ти каже сам, когато му дойде времето.

Той гледа дълго към прозореца. Аз седях тихо и слушах пиукането на апарата. През всичкото време се питах дали търси думи, или се опитва да си припомни повече, или пък просто не е решил дали да говори с мен.

Най-сетне каза:

— Джоуди ми беше изневерила.

— И какво?

— Нямаше връзка. Просто флирт за една нощ.

— Кога се е случило?

— Преди две години. Кевин беше неин приятел от университета. Когато завършили, двамата решили да направят заедно фирма. Започнали от нищо. Беше тръгнала доста добре и веднъж, когато били в командировка, отседнали в хотел.

Пое си дълбоко дъх, след това зареди фактите бързо, сякаш бе на самия край на физическо упражнение:

— Тя се напила. Накрая го изпукала. Обади ми се на следващия ден и ми призна. Сега вече няма значение, но човекът с маската говореше за тази случка.

Облегнах се на стола.

Не очаквах подобно признание и ми трябваше малко време, за да осмисля казаното. Той ми казваше не само, че Джоуди е положила основите на ККЛ заедно с Кевин Симпсън, че е спала с него преди две години, а и че 50/50 убиецът е знаел. Бе напълно възможно дяволът да е преследвал двойката през цялото това време, но ми бе трудно да го приема. Но пък ние не бяхме чули нищо за него през този период. Както каза Мърсър, той е планирал нещо през изминалите две години.

— Какво стана след онази нощ? — попитах аз.

— Поговорихме, обсъдихме нещата. Разделихме се. Но пък ставаше въпрос за грешка, допусната от пиян човек. Не исках да се разделя с нея заради това.

Спомних си какво обсъждахме, докато бях долу — Джоуди работела в застрахователна фирма.

— Тя напуснала ли е?

— Тя сама реши — не съм я молил. — Не успя да прикрие разочарованието си. — Не я спрях, но ако беше останала, от връзката ни нямаше да излезе нищо. Беше вляла толкова от себе си в тази фирма. Да не говорим, че с него се виждаше много по-често, отколкото с мен, а аз нямаше да мога да продължавам по този начин. Сигурно е разбрала. Накрая избра мен.

— Добре.

Ами после? — питах се аз.

Скот говореше за нещо, случило се преди две години. Да не би Джоуди да е имала връзка със Симпсън през всичкото време? Да не би 50/50 убиецът да му е казал точно това? Сигурно е било така.