Стив Мосби - 50/50 убиец

Огънят бе хубав и това бе напълно естествено.

Сега ти си един от воините ми , бе обяснил дяволът. Нали разбираш какво означава това? Означава, че ангелите прелитат над нас, поглеждат и виждат огъня.

Ангелите наистина летяха. Нямаше връщане назад.

Трябва ти огън, за да се скриеш.

От цял час ги чуваше как кръжат в небето и дори да се бе съмнявал в думите на дявола и обещанията му, всички колебания се стопиха. Ангелите му вдъхваха ужас. Бръмчаха из въздуха и създаваха шум, сякаш размахваха стотици тежки ножове. Дърветата под тях тръпнеха от ужас. Чарли се държеше достойно. Някъде в далечината от небето се спускаха светлини. Той успя да запази спокойствие през всичкото време.

Моментът наближаваше и трябваше да се държи достойно, когато настъпеше.

Всичко започна преди около седмица.

Дотогава животът на Чарли бе сравнително подреден. Властите му плащаха да си стои в Дома на хълма, което означаваше, че има легло, може да се храни нормално три пъти на ден. Всичко бе както си му е редът. За разлика от други обитатели той можеше да идва и да си отива когато пожелае. Сестрите бяха загрижени заради мъжа, който говореше в главата му, но бе минало дълго време, откакто Чарли бе правил нещо нередно. В повечето случаи се смущаваше от онова, което онзи му приказваше, а когато положението станеше наистина зле, следваше съвета на сестрите, лягаше си и не обръщаше внимание на абсолютно никого. Тогава онзи млъкваше, макар за кратко. На Чарли му бе приятно да завързва нови познанства, сестрите нямаха нищо против да отскача до града, да ходи на разходки или каквото му се прииска. Подписваш се на излизане и после пак на влизане. Градът не му харесваше. Мъжът му бе казал, че хората там са различни и не го харесват. Предпочиташе да се разхожда съвсем сам из гората. Там не се мяркаше жива душа и тогава бе истински щастлив.

Ето че миналата седмица, когато навлезе по-навътре сред дърветата, усети, че не е сам. Вървеше кротко по пътеката, оглеждаше се ту на една, ту на друга страна, когато космите по тила му настръхнаха. Имаше нещо различно. Мъжът в главата му нареди да спре, затова той се подчини.

В първия момент единственият звук, който долови, бяха песните на птиците. Бризът се превръщаше в силен вятър, наклоняваше върховете на дърветата едни към други и те шумяха като водопад. В същия момент от лявата му страна изпука пръчка.

Обърни се натам , бе наредил мъжът и той се подчини.

Дяволът бе на трийсет или четирийсет метра навътре в гората, вървеше по пътеката, която минаваше покрай широката алея. Чарли не успя да види голяма част от тялото му, което изглеждаше съвършено черно, ала главата му се открояваше, защото кожата изпъкваше сред листата на вечнозелените и кафявите стволове. Разтрепери се.

Дяволът продължи напред, очевидно не го бе забелязал и в следващия момент, тъкмо преди да се скрие от очите му, спря. Не го погледна, само наклони леко глава, сякаш се вслушваше в някакъв вътрешен радар. Знаеше отлично, че е усетил нещо. Май никак не се интересуваше. Две секунди по-късно продължи по пътя си и изчезна сред храсталака.

Последвай го , нареди гневно мъжът.

Няма. Чарли бе поклатил глава. Не искаше да го следва.

Последвай го!

Чарли остана неподвижен в продължение на цяла минута, уплашен, разстроен, но и много любопитен. От една страна, не му се искаше дяволът да си отиде, защото нямаше да го види никога повече. Мъжът в главата му очевидно знаеше, че е така, и затова зареди потоци от думи в мислите на Чарли на все по-висок глас. Накрая той не можеше повече да се преструва, че не му обръща внимание.

Тялото на Чарли тръгна само. Проправяше си път сред храстите, между пътеките и както винаги усети, че е много по-лесно, когато не се опитва да се въздържа.

Ала дяволът бе изчезнал. Този ден не го видя повече.

Когато се върна в Дома, мъжът го предупреди да не казва нищо пред никого, дори на приятеля си Джак, и това силно притесни Чарли. Много отдавна не бе чувал мъжа да му говори толкова категорично и настойчиво. Почувства се нещастен и не можа да заспи, а когато най-сетне се унесе, мъжът не спря да говори в сънищата му, даваше му кураж и го убеждаваше в правотата си.

На следващия ден Чарли се събуди обзет от решителност. Върне се в гората и мина по същите места. Нарочно чупеше съчките под ботушите си. Кашляше високо и си говореше сам. Най-сетне сви длани около устата си и повика дявола. Моля те, излез. Искам да поговорим за всичко.