Стив Мосби - 50/50 убиец

Как според теб се чувства тя сега? Дали се радва, че си е вкъщи? Може би й се иска да е тук при теб?

— Двамата със Симпсън са създали ККЛ — обясних аз. — Доколкото Скот знае, са имали флирт за една нощ, преди две години. Тя е напуснала работа и оттогава не са се виждали.

Въобразяваш си, че я обичаш. Нали?

— Значи той не знае, че двамата са подновили връзката си? — попита Мърсър.

— По всяка вероятност предполага. Сигурно това е един от фактите, които убиецът е използвал срещу него. Дори да е така, той не помни.

Мърсър вдигна поглед към мен. Очите му бяха кървясали от умора и май се опитваше да забави темпото.

— Затова пък помни бебе — продължих аз.

Мърсър премигна.

— Бебе ли?

— Да. — Предадох каквото Скот ми бе разказал за пътуването във вана. — Не знам дали можем да приемем думите му.

Мърсър остана загледан в мен за кратко. В изражението му имаше някаква празнота. Одеве попиваше всеки факт, който му кажех — и го подреждаше на съответното място, — сега обаче фактите сякаш го засипваха. Притесних се, че всеки момент може да рухне.

Грег само чакаше повод, за да се противопостави:

— Защо му е било бебе?

— Това не е важно в момента. — Мърсър сведе очи към пода и заговори бавно: — Трябва да помисля. Предай информацията на Пийт.

— Слушам, господине.

Почувствах се неловко, седнах и започнах да описвам фактите в кратко съобщение, което да изпратя до вана в гората. Докато чаках отговор, прегледах доклада на моя екип. Беше кратък, но точен и ясен. Бяха разговаряли със „Сейфсайд“. Очевидно Джоуди бе изчезнала по време на обедната почивка — излязла, но така и не се върнала. Шефът й казал, че предишния ден също не била на работа, обадила се, че има мигрена. Очевидно е излъгала. Прекарала е деня с Кевин Симпсън.

Грег ме сръчка, за да привлече вниманието ми. Когато го погледнах, той кимна едва забележимо към Мърсър. Извих глава.

Впих очи в него.

Той почти не бе помръднал, откакто разговаря с мен. Седеше със затворени очи и бавно разтриваше носа си. Ту нагоре, ту надолу. Ако не бе това движение, човек би казал, че е заспал. Дори в момента имах чувството, че е в нещо като транс.

— Добре ли сте, господине?

Той повдигна вежди и продължи да разтрива носа си.

— Би ли ми донесъл едно кафе, Марк?

Грег ме смушка, когато станах, и аз едва се въздържах да не отблъсна ръката му.

— Разбира се — отвърнах.

Най-близкият автомат за напитки се оказа край рецепцията. От него взех горещо черно кафе в пластмасови чашки. Оказа се, че не е никак лесно да отнеса и трите. Залях се с врялата напитка още преди да изляза от фоайето, изгорих си ръцете, а след това кафето се разплиска още два пъти, докато вървях по коридора. Имах усещането, че всичко е против мен. Изругах и едва се въздържах да не запокитя чашките в стената.

При връщането ми в гардеробната ги оставих и изтрих ръка в панталона си. По време на отсъствието ми обстановката се бе разведрила малко. Мърсър ми се стори буден, готов да действа и макар очите му да бяха подпухнали, и двамата с Грег се бяха настанили пред левия компютър. Саймън бе на екрана и предаваше от апартамента на Скот и Джоуди.

— Цялата гора в това време? — каза той и изви вежди. Стори ми се свеж, също като сутринта, когато ме поздрави в апартамента на Кевин Симпсън. — Не може да бъде.

Мърсър не бе в настроение за пререкания, колкото и незначителни да бяха.

— Нещо ново?

— Претърсваме. Ще ви покажа снимките и ще обясня кое какво е. Грег, отворил ли си файл?

— Дай ми минутка.

Саймън вече беше подготвил предварителен доклад за всичко, което екипът му бе открил в апартамента на Скот. Грег кликна на екрана, за да открие снимките и видеозаписа.

Първите снимки бяха от вътрешността на сградата. Приличаше на главна буква „Н“, полегнала в снега.

— Апартаментите са шест — обясняваше Саймън. — По два на етаж. Банкс и приятелката му са живеели в долния ляв. Влиза се или през вратата в средата, или през централния коридор и стълбището.

— Значи няма нито мансарди, нито тавани, където да се скрие — уточни Мърсър.

— Не, няма. Затова пък има достатъчно доказателства, че е прибягвал до обичайните си номера. Изчакай малко.

Саймън започна да барабани по клавиатурата на компютъра си. След секунда на екрана се появиха умалени снимки. Грег ги отвори една по една.

На снимките се виждаха разглобени контакти, разхвърляни по килима. Лампите бяха свалени; чекмеджетата — извадени. Кутиите бяха измъкнати от местата им.