Стив Мосби - 50/50 убиец

Има места по земята, на които отиваш заради тишината, да се отпуснеш и откъснеш от всичко. Има и други, които са опасни поради същите причини. Горите на север ми се бяха сторили от втория тип тихи места. Имаше хора, привлечени там поради лични причини. Бездомници, които нямаше къде другаде да отидат. Престъпници, които вършеха незаконни дела. Носеха се дори слухове, че близо до планините има сепаратисти, които живеят в малки комуни. Там със сигурност не се срещаха хора, които един беззащитен, цивилизован човек би искал да срещне. Бе все едно да отидеш в зоопарка и в последния момент да разбереш, че клетките са оставени без решетки.

На това място търсенето нямаше да е лесно дори по обед в някой слънчев ден. В два и трийсет след полунощ, в подобно време щеше да е почти невъзможно.

Когато видях Пийт на екрана, ми се стори, че се намира сред арктически ледници. Яката на палтото му бе вдигната, бе свил рамене, намръщен при обръщането на вятъра, с полепнал по лицето сняг. През целия си живот не бях виждал друг човек, който да изглежда толкова нещастен и премръзнал.

Грег се бе преместил на различен екран, където вървеше образ, приличащ на карта. Мърсър седна пред монитора. Застанах зад него.

— Здрасти, Пийт — започна Мърсър. — И Грег е тук. А отзад е застанал Марк.

— Ясно — изръмжа той.

— Как върви?

Леката промяна в изражението на Пийт подсказа, че това е най-тъпият въпрос, който някой можеше да му зададе.

— Бавно — отвърна той. — И студено.

— Някакъв напредък?

Пийт се огледа.

— В момента съм застанал на мястото, откъдето господин Банкс е изтичал на пътя. Сега се занимаваме с кордона. Поставяме по един човек на всеки сто метра или на завоите, за да могат да имат видимост. Ако някой излезе от гората, задължително ще го видим.

— Добре — отвърна Мърсър. — Откриха ли вана?

— Намерихме го — кимна Пийт. — На около осемстотин метра е. Паркиран, затрупан от сняг.

— Чудесно.

Макар да му личеше колко е уморен, Мърсър ми се стори малко по-ведър отпреди. След като ванът бе на местопрестъплението, значи и убиецът бе още там.

— Вземи сапьорите да проверят колата, преди да пуснеш криминолозите да оглеждат.

— Добре, Джон.

— Междувременно, да погледнем района, който ще се претърсва. Грег, докъде сме?

Грег се отпусна назад на стола. Очевидно не бе никак доволен от постигнатия досега резултат.

— По-добре от това не става. — Той завъртя лаптопа, за да виждаме и ние. — Не е върхът.

Бяла линия криволичеше в основата на монитора и аз реших, че това е околовръстното в северния край на града. Всеки от хората в кордона бе свързан със сателитната система на отдела; приличаха на малки кръгчета, които разширяват периметъра от определен център. На всеки няколко секунди екранът показваше новото им положение.

Яркият сигнал в средата на монитора показваше местоположението на Пийт, което съвпадаше с мястото, от което Скот бе изскочил от гората. Ярко кръгче малко наляво маркираше вана.

Над светлите точки се виждаше груба карта на горите — по-светли и по-тъмни петна в зелено, разделени от светли линии, с които бяха обозначени известните пътеки. Главната водеше няколко километра на север право от вана, след това отиваше надясно, завиваше плавно и се спускаше на юг обратно към околовръстното. Ванът бе открит в началото на пътеката, а Скот бе излязъл от десния й край.

Над всичко това се виеше синята ивица на реката и образуваше крива усмивка към върха на екрана. Тя не докосваше „п“-то, което образуваше пътеката.

Грег насочи мишката.

— По-голямата част е просто гора. А пътеките сигурно не са толкова ясни, колкото изглеждат тук. — Курсорът докосна дребни бели очертания, пръснати по екрана. — Това са стари каменни сгради, вероятно разрушени.

Пийт гледаше същия образ и с всяка дума личеше, че не успява да потисне съмнението.

— Браво, Грег — похвали той колегата си. — Ще го вземем с нас. Ти попълвай картата, докато ние се мъкнем напред.

Грег вдигна ръце.

— Няма нужда да убиваш вестоносеца.

— Няма такова нещо, просто на екрана изглежда чудесно. Само че от моето място дърветата приличат на дълга, черна, противна стена. Затова ми трябва малко повече помощ, стига да е възможно, преди да започна да пращам колегите полицаи навътре.

Мърсър се бе привел съсредоточено над екрана. Посегна към мишката и я дръпна от ръката на Грег. Курсорът се измести към жълтите кръгчета край вана на Карл Фармър.

— Ще ви кажа очевидното — заяви той. — Банкс и гаджето са били отведени в гората оттук. Минали са по тази пътека.