Стив Мосби - 50/50 убиец

Накрая отделих онова, което ми трябваше, и онова, което бе излишно. Всичко излишно оставих в гаража на нашите.

Грег се усмихна.

— Значи не си женен?

Посегнах към кафето и духнах леко. Не ми се говореше по този въпрос, но можех да подхвърля нещо, за да продължи разговорът. Кой знае защо усетих, че щеше да ме заболи, ако не бях откровен.

— Бях сгоден — признах аз, — вече не съм.

— Олеле. Минал съм по този път. Не бях сгоден, но живеехме заедно. Понякога просто не се получава.

— Тя почина — продължих с признанията аз.

— По дяволите. Съжалявам.

— Няма нищо. Вече мина известно време.

Когато разказвах на някого за пръв път — колкото и да бе странно, — усещах, че аз съм този, който трябва да им вдъхва кураж. Няма нищо, успокоявах ги аз, въпреки че не бе точно така. По същия начин шестте безкрайно кратки месеца вече се превърнаха в „известно време“. Другото, което бях забелязал, бе, че когато се опиташ да успокоиш хората, те започват да ти задават нови въпроси.

— Какво се случи?

— Грег… — обади се Питър в опит да го спре и с тона, и с погледа си.

— Няма нищо. — Оставих кафето и реших, че сега е моментът да разкажа накратко всичко, за да няма повече въпроси. — Бяхме на почивка, на къмпинг. На морето. Влязохме да поплуваме. Просто се плискахме, но ни завлече навътре, не усетихме колко е силно течението. Викахме за помощ, но на плажа нямаше жива душа. Така че трябваше да плуваме. Накратко, аз стигнах до брега, тя не успя. Нищо не можеше да се направи.

— Боже, съжалявам.

— Няма проблем. — Внимателно вдигнах чашката с кафе и отново духнах. — Ами вие, момчета, всички ли сте семейни?

— Щастливо женен — вдигна ръка Пийт и ми показа дебелата халка, която вече бях забелязал. — А пък Саймън си има жена във всяко пристанище.

— Сериозно? — Извих вежди при тези думи.

Саймън махна с ръка.

— Преувеличава.

— Аз съм съвсем сам — призна Грег. — Мен трябваше да изпратят да разпитам бившите гаджета на Симпсън. Пийт просто ми пропиля шанса.

— Стори ми се, че са момичета с вкус, така че и техният шанс щеше да е пропилян с теб — ухили се Пийт.

— Изобщо не е смешно — закани му се с картофче Грег. — Не е както си мислиш.

Усмихнах се. Атмосферата се бе поразведрила и ние побъбрихме още малко, докато си дояждахме. През всичкото време преценявах тримата си нови колеги. Макар по-рано да бях усетил известна враждебност, те се държаха с онази небрежност, характерна за хора, работили заедно години наред. Ритъмът ми бе познат, но бях наясно, че няма смисъл още отсега да се опитвам да стана един от тях. Държахме се по-свободно, но все още ни предстоеше да извървим дълъг път.

Независимо от това те положиха усилия да ме включат. Саймън ме попита къде живея и аз им разказах за малкия апартамент, осигурен от отдела, докато си намеря по-подходящо жилище. Споделихме къде сме работили преди това, обсъдихме някои от случаите, с които се бях занимавал.

— Не си попадал на нищо, което да прилича на сегашния — обади се Грег.

— Не. Доста напрегнат първи работен ден.

— Доста натоварен. А още не сме приключили.

— Не горя от желание да се прибера в празния апартамент.

Грег се засмя.

— А пък мен работата ме влече.

— Как мина следобедът? — полюбопитства Пийт.

— Четох файловете. Не знам дали имаше смисъл. — Замълчах, след това реших, че трябва да го кажа: — Съжалявам за онова, което се е случило.

Грег топна последния картоф в кетчупа и го разбърка на малко езерце; Саймън кимна и за разлика от обикновено стана сериозен. В първия момент ми се стори, че съм казал нещо, което съвсем не е на място. Пийт се отпусна назад и се загледа към прозореца, сякаш там се виждаше нещо интересно, а не спуснатите щори.

Май прекали , казах си аз.

След това Пийт въздъхна.

— Ударът беше тежък за всички — обясни той. — Очевидно за някои повече, отколкото за други. Много е трудно, когато изгубиш колега. А Анди не беше просто колега.

Кимнах и схванах, че намеква за Мърсър. Очевидно , каза Пийт, за някои повече, отколкото за други . Това бе индиректно потвърждение, нещо, за което нямаше да намеря доказателства във файловете. Събитията бяха допринесли за нервния срив на Мърсър. Възможно бе и те да са единствената причина.

— Разбира се — съгласих се аз.

Грег и Саймън замълчаха, чакаха Пийт да продължи. Предполагах, че се питат дали да ме запознаят с онова, което ги измъчва. Пийт продължаваше да гледа настрани и барабанеше с пръсти по масата. След малко взе решение, обърна се към мен и аз разбрах какво се кани да сподели.