Стив Мосби - 50/50 убиец

— Каква е преценката ти досега? — попита направо той.

— За Мърсър ли?

— Да. Какво мислиш?

Мълчах. Въпросът бе толкова подвеждащ, че ми трябваше малко време, за да преценя какво да кажа. Очевидно в момента съществуваше някакво неразбирателство между Мърсър и екипа му, но също така бе очевидно, че са работили заедно достатъчно дълго и между тях се бе създала близост. Днес той бе казал и направил неща, които ме подразниха, но с времето човек развива известна слабост към подобни странности. Щеше да е груба грешка от моя страна, ако кажех нещо негативно. Освен това, колкото и да бе странно, не исках да говоря нищо лошо.

— Не е онова, което очаквах — отвърнах аз. — Толкова е известен, а ми се стори много по-човечен, отколкото си го представях.

Пийт кимна, но това не бе отговорът, който очакваше.

— Не ти ли се струва нестабилен? Не се притеснявай. Бъди откровен.

Намръщих се, макар да предвиждах този въпрос. Но пък Пийт очакваше да отговоря откровено. Дали Мърсър ми се струваше нестабилен? Днешните ми впечатления бяха за човек, затрупан с папки, поел пълна отговорност за разследването, който премисля всяка стъпка още от първия подобен случай. Беше задълбочен, прецизен и ако трябваше да съм честен — много различен от другите ръководители на екипи, с които съм работил.

След това си спомних първата си среща с него в къщата на Симпсън — тогава ми направи впечатление колко е състарен. Истина беше, че съвсем не бе суперменът, какъвто го изкарваха. Приличаше на човек, отслабнал много, който може лесно да рухне. Да, определено забелязах някаква уязвимост.

— Може би, малко — признах аз.

— Помниш ли как се държа на интервюто ти за работа?

— Стори ми се разсеян.

Това бе доста меко казано и всички го знаехме. Мърсър почти не ми проговори, освен когато стана въпрос за срещата ми с Джейкъб Нийлс. През останалото време останалите от екипа задаваха въпросите, които ги интересуваха. Имах чувството, че просто изчаква търпеливо да приключат.

— Разсеян — съгласи се Пийт. — От известно време е все така. Откакто се върна на работа, буквално се влачи. Стои на работното си място от девет до пет, но не поема тежки случаи. Не желае да се обвързва.

Темата бе щекотлива, но тъй като вече я бяхме започнали, реших да говоря открито:

— Значи е така след нервния срив.

— Да. — Пийт сведе поглед и кимна. — След нервния срив. Дава го по-леко. Заема се единствено с абсолютния минимум.

— Стъпва на пръсти — обади се Грег.

— Точно така. Днес обаче стана съвсем различен. Прилича повече на шефа от едно време. Отдаден на работата. Вглъбен.

Той погледна часовника си.

— Седем и половина е. Не се е застоявал до толкова късно от две години.

— Значи се притеснявате.

— Не само заради това — отвърна Грег. — Заради случая. Не би трябвало да се захваща с него.

— Вече обсъждахме този въпрос — сопна се Пийт. Гласът му прозвуча остър и висок. Той замълча за миг и се обърна към мен. — Обсъждахме този въпрос, преди шефът да се върне на работа. Знаехме, че ако стане ново убийство, Джон ще иска да се включи. Затова решихме, че ако това се случи, ще импровизираме. Проблемът е, че го правим по различни начини.

Погледнах Грег, той сви рамене и не направи никакъв опит да се извини.

— Моите възражения бяха ясни. Пийт е този, който решава.

— Не започвай, защото денят беше отвратителен — сряза го Пийт. — Съжалявам. Просто в момента не знам къде сме.

— А според вас той как се справя за момента? — попитах аз.

— Не знам. Когато се върна, нямаше по никакъв начин да му позволим да се заеме със същия случай. Само че сега… на мен ми се струва добре. От една страна, се радвам, че е толкова задълбочен. Отново е какъвто беше преди. От друга обаче, съм силно притеснен.

Въздъхнах тежко. Преди да успея да кажа каквото и да е, Грег се намеси.

— Мама му стара, Пийт. Той трябва да чуе и останалото.

Погледнах от единия към другия.

— Кое?

— Ти забеляза ли, че случаите не са свързани? — попита Грег. — Официално. В компютърната система.

Не бях забелязал.

— Не съм. Но забелязах, че не го споменава в доклада си пред детектив Уайт.

Грег кимна.

— Точно така. Самият той го отрича.

— Не разбирам.

Пийт се приведе напред и продължи да обяснява:

— Грег говори за онова, за което спореше одеве с Джон. Така ще му даде още храна за размисъл, за да има какво да отрече и отхвърли като възможност.

— Не, дадох тази възможност на вас.

— Все едно.